II. Държавата на ВМРО в Българския Югозапад (1925-1928)
3. Новата данъчна система на ВМРО в Третото българско царство
3.1
Впечатляват усилията на новоизбрания ЦК да внесе траен ред и стабилен контрол върху изразходването на набираните по различен начин финансови средства. [174]
След Шестия конгрес, на 18 март 1925 г. е създадено Главното счетоводство на ВМРО. Под ръководството на назначения финансов ревизор Никола Доганджиев започва мащабен преглед на финансово-счетоводния архив и събирането на всички недобори не само от времето на Ал. Василев, но и след 1912 г. Набирането на средствата и отстраняването на констатираните недостатъци, отразени в добросъвестно съставяните ревизионни протоколи, продължава няколко години. [175]
Успоредно с дейността на съдебния си институт, ВМРО в Петрички окръг изгражда и осигурява функционирането на специална данъчна система. Нейните основи са заложени в Устава и в Общата наредба на ВМРО за Пиринска Македония. Цялостният модел на счетоводно устройство и безотказно действуващият до 19 май 1934 г. таен механизъм са обосновани във финансовата наредба. Този ръководен документ е с приложна насоченост и има значение преди всичко за Петрички окръг, [176] тъй като следвоенното ръководство продължава да разчита на стопански активното население тук. Авторството на основните начала и идеи, заложени във “финансовата конституция” на ВМРО, е на Ал. Протогеров. За това говорят множеството варианти и ръкописи с неговия почерк. [177]
В глава IV, чл. 14 от Устава на ВМРО и чл. 202 от Правилника е посочено, че “материалните средства на организацията се набират от а) редовен членски внос, б) налози, в) помощи и подаръци от Македония и чужбина, г) глоби, д) приходи, добити със силата на оръжието, е) разни непредвидени и ж) преходящи суми”.
Редовните членски вноски (чл.203 от Правилника) се събират само от заможните членове на ВМРО, “като съвършено бедните членове се освобождават от всякакви вноски”. Членският внос не се събира отделно, а влиза в общия годишен налог, наречен “македонски родолюбив дълг”, чиито размер за всяка община се определя от околийските управителни тела. Техните подведомствени местни ръководства разхвърлят налога поименно, вземайки “под внимание материалното и семейното положение” на облаганите лица. [178]
Елементите на приемственост в “материалната издръжка и финансово устройство на организацията” са откроени в преходната част на Наредбата. Почти дословно чл. 221 (за видовете приходи), чл. 222 (за членските вноски и освобождаване на “засегнатите от пропагандите”) и чл. 224 ( за разхвърлянето на налозите), са заети от Кюстендилския правилник. [179]
Преобладава обаче новаторската страна, отразяваща не толкова по-активното стопанско развитие на областта и увеличените приходни възможности сред една част от населението. Философията на организационния бюджет отчита вече изместения в България център на освободителното движение и невъзможността да се набират финансови приходи от двете окупирани части на Македония. Основният източник за финансова издръжка на ВМРО в следвоенните условия са “специалните налози”. Те се определят от ЦК и за околиите в Българския Югозапад са: а) Налог на всеки продаден килограм тютюн, който се взема от търговската фирма, когато суровината влезе в склада и от кооперацията, когато тя продаде тютюна; б) Налог при износ на добитък в Гърция и Сърбия; в) 2% от продажната стойност на имоти, собственост на изселващи се лица; г) От 8 до 20 лева на кубически метър дървесина; д) По 10 лева на кон, кобила, или муле, по 5 лева на млъзница и по 2 лева на овен, яловица или шиле, прибирани от каракачаните (власите – б. а.); е) По 20 лева на кожа от едър добитък и по 3 лева на кожа от дребен добитък.
Първоначално е предвиден и налог от “по петдесет лева на меча, вълча и кожа на видра и по 10 лева на останалия дивеч, като заешките се освобождават”, но такива суми от лицата изкупуващи кожите не са събирани. Определени са и по два лева на литър ракии и един лев на литър вино, прибирани от спиртните складове и от кръчмарите в градовете. Упоменато е, че “за цяла Македония” могат да се събират “други специални налози, които определи ЦК”. [180]
Разходите, които всяко управително тяло е длъжно да намалява, са в няколко посоки: 1. Издръжка, храна и помощи; 2. Командировъчни и транспортни; 3. Бойни материали; 4. Канцеларски, пощенски, наем за здания и др.; 5. Печатни произведения: вестници, списание и брошури, и др. [181]
За да се прибира изискваният налог, в отделно разграфени счетоводни книги обстоятелствено се описват икономическите показатели на дъскорезниците, мандрите, имотните продажби и др. Тъй като основната част от населението се занимава с тютюнопроизводство, повсеместно се водят списъци за продадените тютюни. [182]
Чрез финансовата наредба се цели прилагането на строг счетоводен контрол и силно централизиран механизъм на отчетност. До края на януари се изисква представянето на годишен счетоводен отчет за всяка предшествуваща календарна година. [183]
В отделна глава най-подробно са уточнени “длъжностите на отчетните управления и лица”. [184] Пълномощниците на ЦК на ВМРО, пряко отговарят за събирането на специалните налози. [185]
Приходите за окръжната каса са до 1/2 от околийските финансови средства, а остатъкът чрез пунктовия началник отива в ЦК. Окръжното управително тяло има право да раздава помощи и да полага “грижи за нуждающите се затворници, заточеници, вдовиците и родителите на починалите революционери и инвалиди”. [186]
Оперативните кадри на ВМРО – войводите, стриктно прибират останалите местни приходи, като сумите биват предавани срещу разписки в околийската каса, или на пунктовия началник. Предвид натрупания опит и крайно отрицателните последици от неправомерното продоволствено осигуряване на четите, в Наредбата са посочени правата и задълженията на войводите. Подчертано е, че когато четата е временно зад граница (в Пиринска Македония – б. а.) не е редно да бъде изхранвана за сметка на населението. При останалите случай като подотчетни лица войводите получават необходимите аванси за издръжка на четата от пунктовия началник. [187]
Пунктовите началници на ВМРО изпълняват отговорна служба. Те са свързващото звено между нелегалните членове от “поробена Македония” и Петричко. Освен приемането на всички приходи “за сметка на ЦК”, те авансират “нуждите на пункта”, осигуряват всичко потребно за чети и нелегални лица, минаващи границата според указанията на ЦК и ЗП. Изрично е подчертано, че четите и терористичните групи “никога не бива да бъдат в тежест на пограничните села”. Едно от последните задължения на пунктовите началници е да прибират от нелегалните членове всички материали, в това число и револверите, като се оставя личното оръжие само на войводите при идването им на почивка. [188]
Задграничните представители на ВМРО имат право да назначават касиер-счетоводители към пунктовете на ВМРО. Те приемат всички постъпления, завеждат паричната наличност, материалното и вещево осигуряване на пункта, раздават издръжката и помощите, съгласно нарежданията на ЦК и указанията на пунктовия началник. Касиер-счетоводителите внасят “всички по-крупни постъпления в сигурни кредитни учреждения “, а в себе си имат право “да разполагат с не повече от 2000 лева”. Главният касиер-домакин на ВМРО авансира всички разходи по нуждите на пункта “от общата каса на ЦК”. [189]
Цялостната парична и материална отчетност на ВМРО се води от главен счетоводител, който периодически изпраща финансовия ревизор за проверка по места на счетоводната документация. [190]
Финансовата наредба започва да се прилага от май 1925 г. Михайлов дава да се разбере ясно, че за разлика от Ал. Василев няма да се допускат представителите на тютюневите фирми с “долни разигравания да реализират печалби за сметка на населението”. На 19 април “най-почтително” търговските фирми са поканени да изпълнят задълженията си в срок от 10 дни. В знак на лоялност към ВМРО, писмото на Ив. Михайлов е прочетено и подписано от търговците, чиито фирми внасят наложените им отчисления за организационната каса. Специалните средства се набират от “Ориентабако”, “Братя Фернандес”, “Консорциум за тютюн”, Акционерно дружество “Табакус”, “Компани Женерал де таба”, “Фумаро”- белгийско акционерно дружество, “Никотея”, “Съединените тютюневи фабрики”, “Банко Пинхас Алис”, “Верхам Мухмариян” и др. [191]
Делегатите на околийските и на първия окръжен конгрес намират финансовата наредба за “много сложна”. Установено е неразумното увеличаване на дела на околийските приходи, предимно от “глоби и конфискации”. Повсеместно е настояването да се разпредели по-скоро несъбраният “патриотичен налог над заможните граждани и селяни”. Накрая е прието, че задължителният “родолюбив дълг”, определян съобразно имотното състояние, е необходим и полезен. [192]
Предложено е от окръжните делегати специалният налог от пет лева върху килограм закупен тютюн да бъде намален и правилно разпределен. Този вид налог се превръща в повод за “експлоатиране от страна на тютюневите търговци”, защото те оправдават пред производителите ниските изкупни цени с данъка, внасян на ВМРО. Конгресът обаче не намира по-справедлив начин за събиране на тютюневия налог “без да може да хваща място подобна демагогия”.
Ив. Михалов сочи в доклада факти, даващи “повод за вредни тълкувания”. Така например, не се внасят събраните суми в кредитни учреждения, не се облагат предприятия, в които организационни “фактори” са пълни стопани, или съуправители и т. н. [193]
Критерий за резултатността от приложението на финансовата наредба са внесените суми в тайнствената хазна. Пред окръжните делегати най-младият член на ЦК установява за някои околии “хилаво събиране на специалните налози”. Но за времето от февруари до декември 1925 г., т. е. за близо 11 месеца, от пункта в Рудник (Неврокоп) постъпват – 5 200 445,80 лв.; от Комарево (Св. Врач) – 7 895 533 лв.; чрез пункта Горничево (Г. Джумая) – 4 000 000; от Чирпан (Петрич) – 239 977 и от Чамкория (Разложко) – 831 640 лв. Общата вноска “за сметка на областта” е 18 157 595,80 лв. [194]
Конгресната резолюция, отнасяща се до финансовата дейност на ВМРО в окръга гласи: “Да се събират възможно най-редовно налозите в полза на освободителното дело, като се вземат всички мерки и за най-справедливото им разхвърляне”. [195]
Независимо от изказаните мнения в гр. Банско, уникалното счетоводно устройство не търпи коренни промени след конгреса. Финансовата наредба е официално приложена от 1 януари 1926 г. [196]
В с. Добринище, Разложко, Г. Баждаров и Н. Томалевски провеждат инструктивна среща с Ил. Гаджев, един “честен човек и учител”, уважаван от местното население и ползващ се с пълното доверие на организацията. На негово име са открити “текущи сметки” в Земеделската, а след това в Популярната и Македонската банка. Двамата членове на ЗП му обясняват, че периодически ще идват в Неврокоп специално изпратени лица с право да получават сумите, които ще занасят в централната каса и от там за тяхното предназначение – защита освободителното дело на Македония. Така в “личната си текуща сметка” учителят от Неврокоп Ил. Гаджев започва да получава огромни суми. До 19 май 1934 г. той “най-съвестно и от никого нескрито” изпълнява “с идеализма на българския народен учител... един свещен дълг към поробените братя”. [197]
На 12 март 1926 г. Ил. Гаджев се обръща към ЦК и ЗП очаквайки бързи нареждания относно приложението на финансовата наредба. Търговците настояват първо да изнесат тютюните, а след това да платят налога по 5 лева на килограм. Местните касиери не им разрешават “предвид големите стари задължения на фирмите и кооперациите, неплатили около 6 милиона лева от реколти 1923–1924 г.” Михайлов и Протогеров са против “анархията” и не одобряват “фактори” от ВМРО да разрешават вдигането на тютюна. След като са внесени “нужните изменения и допълнения” в наредбата, двамата подписват окръжно писмо от 18 март 1926 г. за точно изпълнение на финансовите правила и дисциплина. Гласувано е доверие на пунктовите касиер-счетоводители да вземат “най-енергични мерки за събиране” на недоборите от специалните налози. [198]
От 18 март 1926 г. специалният налог върху тютюна за реколта 1925 г. е определен по 4 лева на килограм. На окръжното управително тяло начело с Й. Гюрков е поръчано да се заеме със справедливото разхвърляне на обикновения налог “Македонски родолюбив дълг” за 1926 г., който не е събиран преди това в Петричко. Окръжният комитет е задължен да подготви прибирането на тези средства най-късно до 1 май. Ив. Михайлов препоръчва: “По-добре е в списъците за определяне на “Македонския родолюбив дълг” да влязат и ония заможни хора, които окръжният комитет иска да отдели в специална категория богаташи. Нищо не значи, че за тях ще се фиксират по-големи суми. По-удобно е от тактическо и психологическо гледище, ако списъкът е общ и събирането става едновременно. От казаните богаташи нека се събират по-големи суми и без туй има много специални налози, та е неудобно да се предвижда и нов еднократен специален налог.” [199] Мотивът е основателен, тъй като “богаташите” са ощетени най-много от данъчната политика на ВМРО.
Въведено е и предложение на Ив. Михайлов от 8 април 1926 г. То е интересно, защото разкрива вътрешните управленски обстоятелства при определянето на специалните налози. “Много на брой” хора пият вино и ракия – разсъждава той. Естествено, “кръчмарите ще обясняват на тях за облагането им с налог от организацията”, ще увеличават цените и “наново голяма част от жителите на българска Македония ще има да негодуват”. Дотам не бива да се стига. Разумният начин според опитният конспиратор и проницателен ръководител е специалният налог върху спиртните напитки да бъде отнесен към параграфа “Обикновен годишен налог”. Вземат се “внимателно” количеството вино и ракия, изпити през годината и така, както се облагат произведенията на килограм, се изчислява стойността на “родолюбивия дълг”. Кръчмарят не ще има повод да злослови пред словоохотливата си клиентела, защото “патриотичният налог” засяга не само неговите събратя, а маса народ. “Ако на кръчмаря се случи да плати повече, ясно би било, че това е поради факта, че той е по-богатичък.” – заключава Михайлов. [200]
В допълнение на окръжното от 18 март, на 30 май ЦК в пълен състав “тайно” уведомява пунктовите началници, окръжното управително тяло и главното счетоводство, относно размера на специалните налози. Тютюните от по-стари реколти, непродадени до 1 януари 1926 г., се облагат с налог от 4 лв върху кг. Отменен е налогът върху спиртните напитки, чиято стойност е включена в патриотичната вноска “Македонски родолюбив дълг”. Сумите “върху агнешките и ярешките кожи” се определят по един лев на кожа, “понеже се продават с два пъти по-ниска цена от овнешките и козите кожи”. Окръжното също влиза в сила от 1 януари 1926 г. [201]
Въпреки трудностите, указанията на ЦК и незначителните промени във финансовата наредба се прилагат успешно. На 16 юли 1926 г. Ив. Михайлов съветва другарите си от Светиврачко да не бъдат “шокирани” от начина на сметководенето, успокоявайки ги с обстоятелството, че в Пиринския край има “специални касиер-счетоводители, тишина, спокойствие, маса и стол за уреждане на един месечен отчет”. [202]
Дейците на ВМРО в Петрички окръг точно изпълняват онези клаузи на наредбата, отнасящи се до събирането на специалните налози. Митническият служител Кирил Добраджалиев организира на самата граница между България и Гърция при с. Кулата панаир на добитък. Веднага околийското управително тяло на ВМРО в Петрич установява контрол. Износителите са задължени да плащат на организацията “по 100 лева на глава едър рогат добитък и 10 лева на дребен рогат добитък”. Заради невнесени в организационната хазна такси богатият гръцки търговец на добитък Г. Чобанис е задържан из севлиевските села. Той е освободен срещу 3000 долара откуп. [203]
Околийските пълномощници на ЦК и касиер-счетоводителите при пунктовете на ВМРО следят и покупко-продажбата на недвижимите имоти. С цел редовно постъпление на предвидения 2% налог от продажната стойност на имота, се издават разрешителни за сделката. Неврокопският търговец Атанас Димков става собственик на градски дюкян през 1926 г. без такова разрешително. Неиздължилият се на ВМРО платец е арестуван, викан е на “съд” и няколко пъти глобяван. Въпреки всичко, Ат. Димков не освобождава дюкяна, а продължава да говори публично, “че това, което върши организацията, не е законно и това никъде не може да става освен тука”. Тогава околийското управително тяло обявява “бойкот на дюкяна”, продължил чак до 19 май 1934 г. [204]
В началото на лятото Й. Гюрков одобрява списъците на лицата, от които ще се събира “македонският родолюбив данък” за 1926 г. Всички богаташи от Пиринска Македония са обложени с обикновения годишен родолюбив данък. По социално положение облагаемите лица са търговци, индустриалци, адвокати, кръчмари, занаятчии, бакали, общински и държавни служители. Само от Светиврачка околия е предвидено да постъпи сумата от 1 885 000 лв. Всички местни богаташи са обложени с “патриотичния данък”. Братя Антикаджиеви от гр. Петрич трябва да платят 45 000 лв, Г. Поцков от с. Враня, Мелнишко – 40 000 лв, Г. Коцев от с. Дебрене – 30 000 лв., К. Караянев от с. Свети Врач – 50 000 лв., д-р К. Деспотов от Мелник – 150 000 лв., Ив. Ингилизов от Горна Джумая – 50 000 лв., П. Тасев и П. Райнов от същия град – съответно по 200 000 и 300 000 лв. [205]
Съгласно финансовата наредба, не само членовете на ЦК, ЗП и техните сътрудници получават поддръжка за дейността си. [206] Кадрите на спомагателната организация също са вписани в раздавателните списъци за парични възнаграждения, храна и помощи. Така например от януари до март 1926 г. Ив. Вапцаров получава издръжка 4500 лв. Същата издръжка от април 1926 г. взeма новият пълномощник Г. Настев, дотогава “пратеник на ЦК”. В продължение на 10 месеца през 1926 г. Вл. Черноземски е зачислен в Разложка околия и неговите разходи са оценени на 22 688 лева. Пълномощникът на ЦК в Мелнишко Стр. Развигоров, ерген, се подписва за 3000 лв. месечно. Възнаграждение получават и касиер-счетоводителите при пунктовете в Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. [207]
Като член на ЦК Ал. Протогеров проявява действен и постоянен стремеж за пряк контрол върху финансово-счетоводната дейност на ВМРО. Бившият генерал и опитен стопански ръководител през войната смята за необходимо революционната организация да има също бюджет и план за бъдещата си дейност. “Парите не ценим – пише Протогеров, както не жалим човешкия живот, своя и на другарите си”. Той е уверен, че е необходим “един голям неприкосновен фонд за крайния момент”. За него е важно да се живее “спартански”, а преданите на делото да се издържат, но винаги да се знае, че добрите “революционери никога не бива да разпиляват парите, защото това всемогъщо оръжие ще побеждава врага”. [208]
Позицията на Ал. Протогеров по финансовите въпроси е добре илюстрирана от неговите бележки върху доклада на главния счетоводител за първото тримесечие от 1926 г. Приходите са 5 326 808 лв., а разходите – 6 256 738 лв. Констатиран е преразход от над 900 000 лв. при положение, че не са харчени средства за “четнически офанзиви в поробена Македония” през зимните месеци. Само за издръжка в началото на 1926 г. са изразходвани 1 734 278 лв., а през цялата 1925 г. разходите са били 9 331 866 лв. Очертаното намаляване на “специалните налози” и срещаните “доста спънки” при осигуряване на приходи от други източници формира крайния извод, трайно защитаван от Ал. Протогеров – намаляване на разходите и полагане на “големи усилия от нашите органи да не остават недобори”. [209]
През август 1926 г. Ив. Михайлов известява Ал. Протогеров и касиер-счетоводителите при пунктовете в с. Свети Врач, Г. Джумая и Неврокоп, да не притесняват “много кооперациите” при събирането на налозите, както и обложените с “патриотичния налог”. [210] Основателно е преценено, че до обикалящия окръга управител о. з. ген. Г. Тодоров могат да стигнат оплаквания от данъчната политика на ВМРО. Загрижен за сигурността на ВМРО и съобразявайки се с притесненията отвън на Българското царство, на 24 август 1926 г. Михайлов отправя към “финансовия ревизор при ВМРО” доста показателни напътствия. Той разпорежда да се избягват всякакви явни връзки с общински и държавни служители, като се използва “вечерното време и скрити[те] места”. Скоростно е наредено на Н. Доганджиев, заедно със Стр. Развигоров и с пунктовия началник в с. Св. Врач Миле Станоев, да вземат мерки за избягване “почти публичното събиране на налог върху изнасяния добитък през гръцката граница”. Набирането на средствата трябва да продължи “съвършено тайно” и с възможно най-опростени документи, за да се избегне опасността от попадането им “в ръцете на врагове и специално на чуждите легации”. [211]
Библиография:
174. Липсва отделно научно изследване по тази значима тематика. Проблемът за “революционното счетоводство” е поставен още през 1938 г. от Л. Киселинчев, а някои по-нови измерения търси немския учен S. Troebst, Mussolini, Makedonien und..., p. 99-110; ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 147, л.1-3 Д. Гоцев, цит. труд, с. 165-167.
175. ЦДА, ф 396, оп. 1, а. е. 23, л. 1, 118-124; оп. 2, а. е. 3, л. 41; ф. 1932, оп. 3, а. е. 146, л. 6-10, 14-16; а. е. 148, л. 11-12, 15-16.
176. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 4, л. 3; а. е. 35, л. 82-83; а. е. 35, л. 7; ДА - София, ф. 3, оп. 4, а. е. 19, л. 1.
177. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 1-51; ф. 1932, оп. 1, а. е. 8, л. 28-30; оп. 3, а. е. 144, л. 1-148.
178. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 4, л. 3; ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 2-3.
179. Св. Елдъров, Правилникът на ВМРО от 1908 г.., с. 200-201.
180. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 3-4.
181. Пак там, л. 8-10.
182. ДА - София, ф. 3К, оп. 4, а. е. 19, л. 6-7.
183. Пак там, л. 11-12.
184. Пак там, л. 15-17.
185. Пак там, л. 18-19.
186. Пак там, л. 20.
187. Пак там, л. 21-23.
188. Пак там, л. 25-27.
189. Пак там, л. 27-29.
190. Пак там, л. 35-37; ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 40-41.
191. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 88, л. 1; ф. 396, оп. 1, а. е. 23, л. 184; а. е. 24, л. 1; оп. 2, а. е. 17, л. 256.
192. АМВР, об. д. 16109, т. I, л. 116-117.
193. Пак там, л. 118.
194. Пак там, л. 118-119.
195. Пак там, л. 70.
196. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е 3, л. 113; ф. 1932 ,оп. 3, а. е. 145, л. 18.
197. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 22-24; а. е. 147, л. 13; ДА, ф. 136К, оп. 1, а. е. 25, л. 25; ф. 137К, оп. 1, а. е. 36, л. 55.
198. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 181; ф. 1932, оп. 1, а. е. 12, л. 35; оп. 3, а. е. 145, л. 18.
199. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 18; ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 114.
200. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 135.
201. Пак там, а. е. 3, л. 142.
202. Пак там, оп. 1, а. е. 21, л. 11; а. е. 17, л. 160.
203. Пак там, а. е. 3, л. 142; Спомени на Кирил Добраджалиев, оригинал, машинопис, София, 16 ноември 1957 г., частно притежание на инж. Ал. Пелтеков, живущ в гр. София.
204. ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 38, л. 17. През 1935 г. Ат. Димков обвинява основателно Ив. п. Ефтимов, Ил. п. Иванов, Ил. Гаджев в публично изказано намерение за убийство загдето не е отстъпил дюкяна си. Заведено е дело, което е прекратено поради липса на достатъчно улики за престъпно деяние - ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 38, л. 3, 5-9, 22-23, 39.
205. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 133, 156-158, 162-176; ИМ - Благоевград, Инв. Nо 2:2/740.
206. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 149, л. 13, 17; Д. Гоцев, цит. труд, с. 166-167.
207. ЦДА, ф. 1932, оп. 2, а. е. 269, л. 18-19; оп. 3, а. е. 149, л. 20-23.
208. Пак там, ф. 1909, оп. 2, а. е. 172, л. 1, 9 .
209. Пак там, а. е. 18, л. 39-40; оп. 3, а. е. 145, л. 10-22 – недоборите т. е. неизпълнените данъчни задължения на фирмите спрямо ВМРО в Неврокопско през 1926 г. са на стойност 10 594 888 лв.
210. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 103-132, 182, 187; ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 19.
211. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 96, 191.
Следва...3.2
Впечатляват усилията на новоизбрания ЦК да внесе траен ред и стабилен контрол върху изразходването на набираните по различен начин финансови средства. [174]
След Шестия конгрес, на 18 март 1925 г. е създадено Главното счетоводство на ВМРО. Под ръководството на назначения финансов ревизор Никола Доганджиев започва мащабен преглед на финансово-счетоводния архив и събирането на всички недобори не само от времето на Ал. Василев, но и след 1912 г. Набирането на средствата и отстраняването на констатираните недостатъци, отразени в добросъвестно съставяните ревизионни протоколи, продължава няколко години. [175]
Успоредно с дейността на съдебния си институт, ВМРО в Петрички окръг изгражда и осигурява функционирането на специална данъчна система. Нейните основи са заложени в Устава и в Общата наредба на ВМРО за Пиринска Македония. Цялостният модел на счетоводно устройство и безотказно действуващият до 19 май 1934 г. таен механизъм са обосновани във финансовата наредба. Този ръководен документ е с приложна насоченост и има значение преди всичко за Петрички окръг, [176] тъй като следвоенното ръководство продължава да разчита на стопански активното население тук. Авторството на основните начала и идеи, заложени във “финансовата конституция” на ВМРО, е на Ал. Протогеров. За това говорят множеството варианти и ръкописи с неговия почерк. [177]
В глава IV, чл. 14 от Устава на ВМРО и чл. 202 от Правилника е посочено, че “материалните средства на организацията се набират от а) редовен членски внос, б) налози, в) помощи и подаръци от Македония и чужбина, г) глоби, д) приходи, добити със силата на оръжието, е) разни непредвидени и ж) преходящи суми”.
Редовните членски вноски (чл.203 от Правилника) се събират само от заможните членове на ВМРО, “като съвършено бедните членове се освобождават от всякакви вноски”. Членският внос не се събира отделно, а влиза в общия годишен налог, наречен “македонски родолюбив дълг”, чиито размер за всяка община се определя от околийските управителни тела. Техните подведомствени местни ръководства разхвърлят налога поименно, вземайки “под внимание материалното и семейното положение” на облаганите лица. [178]
Елементите на приемственост в “материалната издръжка и финансово устройство на организацията” са откроени в преходната част на Наредбата. Почти дословно чл. 221 (за видовете приходи), чл. 222 (за членските вноски и освобождаване на “засегнатите от пропагандите”) и чл. 224 ( за разхвърлянето на налозите), са заети от Кюстендилския правилник. [179]
Преобладава обаче новаторската страна, отразяваща не толкова по-активното стопанско развитие на областта и увеличените приходни възможности сред една част от населението. Философията на организационния бюджет отчита вече изместения в България център на освободителното движение и невъзможността да се набират финансови приходи от двете окупирани части на Македония. Основният източник за финансова издръжка на ВМРО в следвоенните условия са “специалните налози”. Те се определят от ЦК и за околиите в Българския Югозапад са: а) Налог на всеки продаден килограм тютюн, който се взема от търговската фирма, когато суровината влезе в склада и от кооперацията, когато тя продаде тютюна; б) Налог при износ на добитък в Гърция и Сърбия; в) 2% от продажната стойност на имоти, собственост на изселващи се лица; г) От 8 до 20 лева на кубически метър дървесина; д) По 10 лева на кон, кобила, или муле, по 5 лева на млъзница и по 2 лева на овен, яловица или шиле, прибирани от каракачаните (власите – б. а.); е) По 20 лева на кожа от едър добитък и по 3 лева на кожа от дребен добитък.
Първоначално е предвиден и налог от “по петдесет лева на меча, вълча и кожа на видра и по 10 лева на останалия дивеч, като заешките се освобождават”, но такива суми от лицата изкупуващи кожите не са събирани. Определени са и по два лева на литър ракии и един лев на литър вино, прибирани от спиртните складове и от кръчмарите в градовете. Упоменато е, че “за цяла Македония” могат да се събират “други специални налози, които определи ЦК”. [180]
Разходите, които всяко управително тяло е длъжно да намалява, са в няколко посоки: 1. Издръжка, храна и помощи; 2. Командировъчни и транспортни; 3. Бойни материали; 4. Канцеларски, пощенски, наем за здания и др.; 5. Печатни произведения: вестници, списание и брошури, и др. [181]
За да се прибира изискваният налог, в отделно разграфени счетоводни книги обстоятелствено се описват икономическите показатели на дъскорезниците, мандрите, имотните продажби и др. Тъй като основната част от населението се занимава с тютюнопроизводство, повсеместно се водят списъци за продадените тютюни. [182]
Чрез финансовата наредба се цели прилагането на строг счетоводен контрол и силно централизиран механизъм на отчетност. До края на януари се изисква представянето на годишен счетоводен отчет за всяка предшествуваща календарна година. [183]
В отделна глава най-подробно са уточнени “длъжностите на отчетните управления и лица”. [184] Пълномощниците на ЦК на ВМРО, пряко отговарят за събирането на специалните налози. [185]
Приходите за окръжната каса са до 1/2 от околийските финансови средства, а остатъкът чрез пунктовия началник отива в ЦК. Окръжното управително тяло има право да раздава помощи и да полага “грижи за нуждающите се затворници, заточеници, вдовиците и родителите на починалите революционери и инвалиди”. [186]
Оперативните кадри на ВМРО – войводите, стриктно прибират останалите местни приходи, като сумите биват предавани срещу разписки в околийската каса, или на пунктовия началник. Предвид натрупания опит и крайно отрицателните последици от неправомерното продоволствено осигуряване на четите, в Наредбата са посочени правата и задълженията на войводите. Подчертано е, че когато четата е временно зад граница (в Пиринска Македония – б. а.) не е редно да бъде изхранвана за сметка на населението. При останалите случай като подотчетни лица войводите получават необходимите аванси за издръжка на четата от пунктовия началник. [187]
Пунктовите началници на ВМРО изпълняват отговорна служба. Те са свързващото звено между нелегалните членове от “поробена Македония” и Петричко. Освен приемането на всички приходи “за сметка на ЦК”, те авансират “нуждите на пункта”, осигуряват всичко потребно за чети и нелегални лица, минаващи границата според указанията на ЦК и ЗП. Изрично е подчертано, че четите и терористичните групи “никога не бива да бъдат в тежест на пограничните села”. Едно от последните задължения на пунктовите началници е да прибират от нелегалните членове всички материали, в това число и револверите, като се оставя личното оръжие само на войводите при идването им на почивка. [188]
Задграничните представители на ВМРО имат право да назначават касиер-счетоводители към пунктовете на ВМРО. Те приемат всички постъпления, завеждат паричната наличност, материалното и вещево осигуряване на пункта, раздават издръжката и помощите, съгласно нарежданията на ЦК и указанията на пунктовия началник. Касиер-счетоводителите внасят “всички по-крупни постъпления в сигурни кредитни учреждения “, а в себе си имат право “да разполагат с не повече от 2000 лева”. Главният касиер-домакин на ВМРО авансира всички разходи по нуждите на пункта “от общата каса на ЦК”. [189]
Цялостната парична и материална отчетност на ВМРО се води от главен счетоводител, който периодически изпраща финансовия ревизор за проверка по места на счетоводната документация. [190]
Финансовата наредба започва да се прилага от май 1925 г. Михайлов дава да се разбере ясно, че за разлика от Ал. Василев няма да се допускат представителите на тютюневите фирми с “долни разигравания да реализират печалби за сметка на населението”. На 19 април “най-почтително” търговските фирми са поканени да изпълнят задълженията си в срок от 10 дни. В знак на лоялност към ВМРО, писмото на Ив. Михайлов е прочетено и подписано от търговците, чиито фирми внасят наложените им отчисления за организационната каса. Специалните средства се набират от “Ориентабако”, “Братя Фернандес”, “Консорциум за тютюн”, Акционерно дружество “Табакус”, “Компани Женерал де таба”, “Фумаро”- белгийско акционерно дружество, “Никотея”, “Съединените тютюневи фабрики”, “Банко Пинхас Алис”, “Верхам Мухмариян” и др. [191]
Делегатите на околийските и на първия окръжен конгрес намират финансовата наредба за “много сложна”. Установено е неразумното увеличаване на дела на околийските приходи, предимно от “глоби и конфискации”. Повсеместно е настояването да се разпредели по-скоро несъбраният “патриотичен налог над заможните граждани и селяни”. Накрая е прието, че задължителният “родолюбив дълг”, определян съобразно имотното състояние, е необходим и полезен. [192]
Предложено е от окръжните делегати специалният налог от пет лева върху килограм закупен тютюн да бъде намален и правилно разпределен. Този вид налог се превръща в повод за “експлоатиране от страна на тютюневите търговци”, защото те оправдават пред производителите ниските изкупни цени с данъка, внасян на ВМРО. Конгресът обаче не намира по-справедлив начин за събиране на тютюневия налог “без да може да хваща място подобна демагогия”.
Ив. Михалов сочи в доклада факти, даващи “повод за вредни тълкувания”. Така например, не се внасят събраните суми в кредитни учреждения, не се облагат предприятия, в които организационни “фактори” са пълни стопани, или съуправители и т. н. [193]
Критерий за резултатността от приложението на финансовата наредба са внесените суми в тайнствената хазна. Пред окръжните делегати най-младият член на ЦК установява за някои околии “хилаво събиране на специалните налози”. Но за времето от февруари до декември 1925 г., т. е. за близо 11 месеца, от пункта в Рудник (Неврокоп) постъпват – 5 200 445,80 лв.; от Комарево (Св. Врач) – 7 895 533 лв.; чрез пункта Горничево (Г. Джумая) – 4 000 000; от Чирпан (Петрич) – 239 977 и от Чамкория (Разложко) – 831 640 лв. Общата вноска “за сметка на областта” е 18 157 595,80 лв. [194]
Конгресната резолюция, отнасяща се до финансовата дейност на ВМРО в окръга гласи: “Да се събират възможно най-редовно налозите в полза на освободителното дело, като се вземат всички мерки и за най-справедливото им разхвърляне”. [195]
Независимо от изказаните мнения в гр. Банско, уникалното счетоводно устройство не търпи коренни промени след конгреса. Финансовата наредба е официално приложена от 1 януари 1926 г. [196]
В с. Добринище, Разложко, Г. Баждаров и Н. Томалевски провеждат инструктивна среща с Ил. Гаджев, един “честен човек и учител”, уважаван от местното население и ползващ се с пълното доверие на организацията. На негово име са открити “текущи сметки” в Земеделската, а след това в Популярната и Македонската банка. Двамата членове на ЗП му обясняват, че периодически ще идват в Неврокоп специално изпратени лица с право да получават сумите, които ще занасят в централната каса и от там за тяхното предназначение – защита освободителното дело на Македония. Така в “личната си текуща сметка” учителят от Неврокоп Ил. Гаджев започва да получава огромни суми. До 19 май 1934 г. той “най-съвестно и от никого нескрито” изпълнява “с идеализма на българския народен учител... един свещен дълг към поробените братя”. [197]
На 12 март 1926 г. Ил. Гаджев се обръща към ЦК и ЗП очаквайки бързи нареждания относно приложението на финансовата наредба. Търговците настояват първо да изнесат тютюните, а след това да платят налога по 5 лева на килограм. Местните касиери не им разрешават “предвид големите стари задължения на фирмите и кооперациите, неплатили около 6 милиона лева от реколти 1923–1924 г.” Михайлов и Протогеров са против “анархията” и не одобряват “фактори” от ВМРО да разрешават вдигането на тютюна. След като са внесени “нужните изменения и допълнения” в наредбата, двамата подписват окръжно писмо от 18 март 1926 г. за точно изпълнение на финансовите правила и дисциплина. Гласувано е доверие на пунктовите касиер-счетоводители да вземат “най-енергични мерки за събиране” на недоборите от специалните налози. [198]
От 18 март 1926 г. специалният налог върху тютюна за реколта 1925 г. е определен по 4 лева на килограм. На окръжното управително тяло начело с Й. Гюрков е поръчано да се заеме със справедливото разхвърляне на обикновения налог “Македонски родолюбив дълг” за 1926 г., който не е събиран преди това в Петричко. Окръжният комитет е задължен да подготви прибирането на тези средства най-късно до 1 май. Ив. Михайлов препоръчва: “По-добре е в списъците за определяне на “Македонския родолюбив дълг” да влязат и ония заможни хора, които окръжният комитет иска да отдели в специална категория богаташи. Нищо не значи, че за тях ще се фиксират по-големи суми. По-удобно е от тактическо и психологическо гледище, ако списъкът е общ и събирането става едновременно. От казаните богаташи нека се събират по-големи суми и без туй има много специални налози, та е неудобно да се предвижда и нов еднократен специален налог.” [199] Мотивът е основателен, тъй като “богаташите” са ощетени най-много от данъчната политика на ВМРО.
Въведено е и предложение на Ив. Михайлов от 8 април 1926 г. То е интересно, защото разкрива вътрешните управленски обстоятелства при определянето на специалните налози. “Много на брой” хора пият вино и ракия – разсъждава той. Естествено, “кръчмарите ще обясняват на тях за облагането им с налог от организацията”, ще увеличават цените и “наново голяма част от жителите на българска Македония ще има да негодуват”. Дотам не бива да се стига. Разумният начин според опитният конспиратор и проницателен ръководител е специалният налог върху спиртните напитки да бъде отнесен към параграфа “Обикновен годишен налог”. Вземат се “внимателно” количеството вино и ракия, изпити през годината и така, както се облагат произведенията на килограм, се изчислява стойността на “родолюбивия дълг”. Кръчмарят не ще има повод да злослови пред словоохотливата си клиентела, защото “патриотичният налог” засяга не само неговите събратя, а маса народ. “Ако на кръчмаря се случи да плати повече, ясно би било, че това е поради факта, че той е по-богатичък.” – заключава Михайлов. [200]
В допълнение на окръжното от 18 март, на 30 май ЦК в пълен състав “тайно” уведомява пунктовите началници, окръжното управително тяло и главното счетоводство, относно размера на специалните налози. Тютюните от по-стари реколти, непродадени до 1 януари 1926 г., се облагат с налог от 4 лв върху кг. Отменен е налогът върху спиртните напитки, чиято стойност е включена в патриотичната вноска “Македонски родолюбив дълг”. Сумите “върху агнешките и ярешките кожи” се определят по един лев на кожа, “понеже се продават с два пъти по-ниска цена от овнешките и козите кожи”. Окръжното също влиза в сила от 1 януари 1926 г. [201]
Въпреки трудностите, указанията на ЦК и незначителните промени във финансовата наредба се прилагат успешно. На 16 юли 1926 г. Ив. Михайлов съветва другарите си от Светиврачко да не бъдат “шокирани” от начина на сметководенето, успокоявайки ги с обстоятелството, че в Пиринския край има “специални касиер-счетоводители, тишина, спокойствие, маса и стол за уреждане на един месечен отчет”. [202]
Дейците на ВМРО в Петрички окръг точно изпълняват онези клаузи на наредбата, отнасящи се до събирането на специалните налози. Митническият служител Кирил Добраджалиев организира на самата граница между България и Гърция при с. Кулата панаир на добитък. Веднага околийското управително тяло на ВМРО в Петрич установява контрол. Износителите са задължени да плащат на организацията “по 100 лева на глава едър рогат добитък и 10 лева на дребен рогат добитък”. Заради невнесени в организационната хазна такси богатият гръцки търговец на добитък Г. Чобанис е задържан из севлиевските села. Той е освободен срещу 3000 долара откуп. [203]
Околийските пълномощници на ЦК и касиер-счетоводителите при пунктовете на ВМРО следят и покупко-продажбата на недвижимите имоти. С цел редовно постъпление на предвидения 2% налог от продажната стойност на имота, се издават разрешителни за сделката. Неврокопският търговец Атанас Димков става собственик на градски дюкян през 1926 г. без такова разрешително. Неиздължилият се на ВМРО платец е арестуван, викан е на “съд” и няколко пъти глобяван. Въпреки всичко, Ат. Димков не освобождава дюкяна, а продължава да говори публично, “че това, което върши организацията, не е законно и това никъде не може да става освен тука”. Тогава околийското управително тяло обявява “бойкот на дюкяна”, продължил чак до 19 май 1934 г. [204]
В началото на лятото Й. Гюрков одобрява списъците на лицата, от които ще се събира “македонският родолюбив данък” за 1926 г. Всички богаташи от Пиринска Македония са обложени с обикновения годишен родолюбив данък. По социално положение облагаемите лица са търговци, индустриалци, адвокати, кръчмари, занаятчии, бакали, общински и държавни служители. Само от Светиврачка околия е предвидено да постъпи сумата от 1 885 000 лв. Всички местни богаташи са обложени с “патриотичния данък”. Братя Антикаджиеви от гр. Петрич трябва да платят 45 000 лв, Г. Поцков от с. Враня, Мелнишко – 40 000 лв, Г. Коцев от с. Дебрене – 30 000 лв., К. Караянев от с. Свети Врач – 50 000 лв., д-р К. Деспотов от Мелник – 150 000 лв., Ив. Ингилизов от Горна Джумая – 50 000 лв., П. Тасев и П. Райнов от същия град – съответно по 200 000 и 300 000 лв. [205]
Съгласно финансовата наредба, не само членовете на ЦК, ЗП и техните сътрудници получават поддръжка за дейността си. [206] Кадрите на спомагателната организация също са вписани в раздавателните списъци за парични възнаграждения, храна и помощи. Така например от януари до март 1926 г. Ив. Вапцаров получава издръжка 4500 лв. Същата издръжка от април 1926 г. взeма новият пълномощник Г. Настев, дотогава “пратеник на ЦК”. В продължение на 10 месеца през 1926 г. Вл. Черноземски е зачислен в Разложка околия и неговите разходи са оценени на 22 688 лева. Пълномощникът на ЦК в Мелнишко Стр. Развигоров, ерген, се подписва за 3000 лв. месечно. Възнаграждение получават и касиер-счетоводителите при пунктовете в Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. [207]
Като член на ЦК Ал. Протогеров проявява действен и постоянен стремеж за пряк контрол върху финансово-счетоводната дейност на ВМРО. Бившият генерал и опитен стопански ръководител през войната смята за необходимо революционната организация да има също бюджет и план за бъдещата си дейност. “Парите не ценим – пише Протогеров, както не жалим човешкия живот, своя и на другарите си”. Той е уверен, че е необходим “един голям неприкосновен фонд за крайния момент”. За него е важно да се живее “спартански”, а преданите на делото да се издържат, но винаги да се знае, че добрите “революционери никога не бива да разпиляват парите, защото това всемогъщо оръжие ще побеждава врага”. [208]
Позицията на Ал. Протогеров по финансовите въпроси е добре илюстрирана от неговите бележки върху доклада на главния счетоводител за първото тримесечие от 1926 г. Приходите са 5 326 808 лв., а разходите – 6 256 738 лв. Констатиран е преразход от над 900 000 лв. при положение, че не са харчени средства за “четнически офанзиви в поробена Македония” през зимните месеци. Само за издръжка в началото на 1926 г. са изразходвани 1 734 278 лв., а през цялата 1925 г. разходите са били 9 331 866 лв. Очертаното намаляване на “специалните налози” и срещаните “доста спънки” при осигуряване на приходи от други източници формира крайния извод, трайно защитаван от Ал. Протогеров – намаляване на разходите и полагане на “големи усилия от нашите органи да не остават недобори”. [209]
През август 1926 г. Ив. Михайлов известява Ал. Протогеров и касиер-счетоводителите при пунктовете в с. Свети Врач, Г. Джумая и Неврокоп, да не притесняват “много кооперациите” при събирането на налозите, както и обложените с “патриотичния налог”. [210] Основателно е преценено, че до обикалящия окръга управител о. з. ген. Г. Тодоров могат да стигнат оплаквания от данъчната политика на ВМРО. Загрижен за сигурността на ВМРО и съобразявайки се с притесненията отвън на Българското царство, на 24 август 1926 г. Михайлов отправя към “финансовия ревизор при ВМРО” доста показателни напътствия. Той разпорежда да се избягват всякакви явни връзки с общински и държавни служители, като се използва “вечерното време и скрити[те] места”. Скоростно е наредено на Н. Доганджиев, заедно със Стр. Развигоров и с пунктовия началник в с. Св. Врач Миле Станоев, да вземат мерки за избягване “почти публичното събиране на налог върху изнасяния добитък през гръцката граница”. Набирането на средствата трябва да продължи “съвършено тайно” и с възможно най-опростени документи, за да се избегне опасността от попадането им “в ръцете на врагове и специално на чуждите легации”. [211]
Библиография:
174. Липсва отделно научно изследване по тази значима тематика. Проблемът за “революционното счетоводство” е поставен още през 1938 г. от Л. Киселинчев, а някои по-нови измерения търси немския учен S. Troebst, Mussolini, Makedonien und..., p. 99-110; ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 147, л.1-3 Д. Гоцев, цит. труд, с. 165-167.
175. ЦДА, ф 396, оп. 1, а. е. 23, л. 1, 118-124; оп. 2, а. е. 3, л. 41; ф. 1932, оп. 3, а. е. 146, л. 6-10, 14-16; а. е. 148, л. 11-12, 15-16.
176. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 4, л. 3; а. е. 35, л. 82-83; а. е. 35, л. 7; ДА - София, ф. 3, оп. 4, а. е. 19, л. 1.
177. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 1-51; ф. 1932, оп. 1, а. е. 8, л. 28-30; оп. 3, а. е. 144, л. 1-148.
178. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 4, л. 3; ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 2-3.
179. Св. Елдъров, Правилникът на ВМРО от 1908 г.., с. 200-201.
180. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 3-4.
181. Пак там, л. 8-10.
182. ДА - София, ф. 3К, оп. 4, а. е. 19, л. 6-7.
183. Пак там, л. 11-12.
184. Пак там, л. 15-17.
185. Пак там, л. 18-19.
186. Пак там, л. 20.
187. Пак там, л. 21-23.
188. Пак там, л. 25-27.
189. Пак там, л. 27-29.
190. Пак там, л. 35-37; ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 40-41.
191. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 88, л. 1; ф. 396, оп. 1, а. е. 23, л. 184; а. е. 24, л. 1; оп. 2, а. е. 17, л. 256.
192. АМВР, об. д. 16109, т. I, л. 116-117.
193. Пак там, л. 118.
194. Пак там, л. 118-119.
195. Пак там, л. 70.
196. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е 3, л. 113; ф. 1932 ,оп. 3, а. е. 145, л. 18.
197. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 22-24; а. е. 147, л. 13; ДА, ф. 136К, оп. 1, а. е. 25, л. 25; ф. 137К, оп. 1, а. е. 36, л. 55.
198. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 181; ф. 1932, оп. 1, а. е. 12, л. 35; оп. 3, а. е. 145, л. 18.
199. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 18; ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 114.
200. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 135.
201. Пак там, а. е. 3, л. 142.
202. Пак там, оп. 1, а. е. 21, л. 11; а. е. 17, л. 160.
203. Пак там, а. е. 3, л. 142; Спомени на Кирил Добраджалиев, оригинал, машинопис, София, 16 ноември 1957 г., частно притежание на инж. Ал. Пелтеков, живущ в гр. София.
204. ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 38, л. 17. През 1935 г. Ат. Димков обвинява основателно Ив. п. Ефтимов, Ил. п. Иванов, Ил. Гаджев в публично изказано намерение за убийство загдето не е отстъпил дюкяна си. Заведено е дело, което е прекратено поради липса на достатъчно улики за престъпно деяние - ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 38, л. 3, 5-9, 22-23, 39.
205. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 133, 156-158, 162-176; ИМ - Благоевград, Инв. Nо 2:2/740.
206. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 149, л. 13, 17; Д. Гоцев, цит. труд, с. 166-167.
207. ЦДА, ф. 1932, оп. 2, а. е. 269, л. 18-19; оп. 3, а. е. 149, л. 20-23.
208. Пак там, ф. 1909, оп. 2, а. е. 172, л. 1, 9 .
209. Пак там, а. е. 18, л. 39-40; оп. 3, а. е. 145, л. 10-22 – недоборите т. е. неизпълнените данъчни задължения на фирмите спрямо ВМРО в Неврокопско през 1926 г. са на стойност 10 594 888 лв.
210. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 103-132, 182, 187; ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 19.
211. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 96, 191.
Следва...3.2
Няма коментари:
Публикуване на коментар