2.2

Рано сутринта на 7 май 1923 г. на пътя от Банско за гр. Мехомия /дн. гр. Разлог/ е убит ветеринарният фелдшер Симеон Молеров, в миналото привърженик на Я. Сандански, кмет на Банско от 1919 до1921 г. и председател на местната земеделска дружба. Известен на автономистите като “голям дружбашки ревнител и противник на ВМРО”, той е обвинен и като вдъхновител за убийството на Стоян Мълчанков. [132]
В свидетелските си показания от януари 1936 г. дейците на ВМРО в Неврокопско Самуил Шейнин – адвокат и Н. Атанасов признават, че от “устата на Ал. Василев и подполк. Г. Атанасов” са научили за убийството, което е наредено “от ЦК на ВМРО и заповедта е предадена чрез него (Ал. Василев – б. а.), затова защото ЦК е имал неопровержими доказателства за връзките на Молеров с противниците на ВМРО, Паница и др. и че той систематично е водил борба против нея в Разложко, и че въпреки многократните покани да се откаже от тая борба той това не сторил”. Присъдата на ЦК е изпълнена от четата на околийския войвода в Разложко Илия Попиванов и неговия секретар Иван Стоянов Мълчанков и двамата от Неврокопско. [133]
Решено да изпълнява договореностите в Ниш и да спре братоубийствения граждански конфликт в България, на 7 май 1923 г. земеделското правителство приема специално постановление. То има за цел да спре въоръжените действия на автономисти и федералисти чрез арест и затваряне в специални лагери, както и да ограничи легалните прояви на организираното движение, затрудняващи отношенията със западния съсед. Постановлението влиза в сила веднага, в резултат на което биват затворени редица видни представители на македонските българи. [134]
В Петричко арестите започват още от началото на май 1923 г. От Св. Врач са задържани Миле Станоев, Зисо Попов, Яне Попандонов, Иван Чонтев, Костадин Караянев и др. Войската заема важните стратегически пунктове в окръга. Всички по-видни земедеци подкрепят дейността на новите околийски началници. Нелегалният състав на спомагателната организация остава недосегаем, той отстъпва благоразумно и така не се стига до ново братоубийствено стълкновение. Но главните боеви сили на ВМРО са разположени в окръга по цялото протежение на българо-югославската граница, а Т. Александров изпраща заплашителни писма до местните административни управници и иска оставката им. [135]
Обстановката в окръга през целия месец е крайно напрегната. Акцията по изземването на оръжието не дава резултат. Населението не желае да нарушава дадената клетва пред ВМРО. Земеделските дружби са на кръстопът и не са в състояние да изпълняват вестникарски огласените радикални съвети на Постоянното присъствие и на Комитета за селска диктатура. [136]
На 18 май 1923 г. Т. Александров нарежда изпълняването на смъртните присъди да не става “чрез обесване, а тайно, безследно”, за да не бъдат предизвиквани властите в Петричко. [137] Поддръжниците на “селската диктатура” в окръга Божин Димов и Петър Ангелов са за продължаване арестите на организационните дейци, а последните от своя страна повече не желаят да стоят със скръстени ръце и настояват пред Ал. Василев за решителни действия. [138]
На 4 юни 1923 г. министърът на вътрешните работи Хр. Стоянов обявява пред столичните журналисти заплашителните писма на Т. Александров срещу новоназначените околийски началници. Поставен е акцент върху съобщението, че терористи на ВМРО ще ликвидират Ал. Стамболийски, Хр. Стоянов, К.Муравиев и други земеделски водачи. Поводът е използван за нови атаки срещу ВМРО. [139]
В същия ден дипломатическият представител в Белград К. Людсканов – Цанков изразява безпокойство от факта, че “много млади македонци на възраст 15-30 г. от местата в съседство с Албания” заминават със сръбски паспорти като “зидари” за България. Той предполага, че те се изпращат в помощ на “нашите македонци понеже боравенето на комити тук при строгите мерки на сърбите става невъзможно” На 7 юни гръцкият официален печат пише за капитулацията на Ал. Стамболийски “пред комитствуващите”, които са готови да подновят “разбойническите си действия в Македония и Тракия”. Изречена е дежурната закана, че ако това стане, отговорни ще са пограничните български села, които трябва “да се унищожават чрез желязо и огън”. [140]
До последните дни на земеделското управление погрешно се смята, че главната опасност за него идва от организациите на македонските българи. Безспорен е приносът на ВМРО за създаване и утвърждаване на изгодната заблуда. По този начин делото на истинските заговорници остава скрито.
Извършеният на 9 юни 1923 г. държавен преврат от офицерите – съзаклятници, членове на Военния съюз, е важно събитие в новата ни политическа история. [141] В научната литература В. Василев убедително защитава тезата за участието на ВМРО в преврата, [142] но този въпрос все още продължава да бъде спорен в професионалните среди. [143] Каква е истината за мястото на пиринската спомагателна организация в кървавия финал на политическите й борби с управляващия БЗНС ?
Още на 8 срещу 9 юни 1923 г. в Горноджумайско са убити председателят на окръжното земеделско ръководство и член на Върховния съюзен съвет Петър Трендафилов, както и Христо Ценин – председател на околийската земеделска дружба. [144] В деня на преврата Т. Александров и Ал. Василев известяват чрез Георги Хаджиевтимов ръководните тела и селските войводи от “Горноджумайска революционна околия” за сваленото в три часа “от доблестната българска армия, подкрепена от всичко честно, идейно и съзнателно, предателско правителство на Ал. Стамболийски”. Нареждането е четите в селата на запад от р. Струма да бъдат съсредоточени в три основни пункта: с. Делиязмино (дн. с. Зелен дол), с. Покровник и с. Кърджиево (дн. с. Българчево), а въоръжените четници “от Джумайския пункт” – в с. Дъбрава. [145] Съзнателно бойните формирования на ВМРО са разположени около гр. Горна Джумая.
Земеделските дейци – братята Янчо и Никола Хайдукови, организират съпротивителен отряд в района, а и гарнизонните части отказват да вземат участие в акцията за сваляне на официалната власт. В помощ на допълнително привлечените войскови подразделения се оказват четите на ВМРО и така въстаническите действия са преустановени. Взети са мерки за изтегляне на по-рано изпратените от земеделското правителство войски, а британският пълномощен министър Ърскин сполучливо отбелязва, че всички автономистки стремления сега изчезват без следа, като “Т. Александров и последователите му са отново добри българи”. [146]
Ръководството на ВМРО има основание да очаква усложнения срещу България от страна на сръбското кралство. Заповядано е милицията от пограничните села да се постави в разположение на граничните офицери и старши на постове за евентуална отбрана от външно вражеско нападение. [147]
Нелегалните чети и въоръжената милиция на спомагателната организация от Неврокопско, предвождани от войводите Ст. Филипов и Андон Качарков (Доню) се отправят за Пазарджишко. Връщат се след като до тях достига вестта за убийството на Ал. Стамболийски. [148]
Важно е да се изясни действителната роля в деветоюнските събития на Ал. Василев и Г. Атанасов, двете водещи личности на спомагателната организация. Т. Александров и Ал. Василев разполагат с немалко доказателства за графоманския навик на Г. Атанасов, несъвместим с традициите и правилата на ВМРО. Затова “при подготовка на преврата” те му отправят задружно писмено напомняне “да се върши всичко при по-малко писма”. [149]
От спомените на Методи Янчулев – участник в преврата, става известно, че на 9 юни Г.Атанасов е забелязан в софийските казарми. [150] В сравнение с писмените навици на Атанасов, Ал. Василев е негова противоположност. Той не изпада в увлечения да съставя неприложими инструкции и да пише писма. Но не забравя да отрази собственоръчно в организационната “сметко-разписка”, че са раздадени 18000 лв. “за извънредни разходи по отиване във Вавилон (София) на два пъти по повод събитията след 9 юни и по извикване от ЦК на юни, юли, август 1923 г.и възнаграждения на куриери и др.” [151]
Пътищата на Ал. Василев и Г. Атанасов се пресичат в София през юни 1923 г. и това е безспорен факт. Именно в българската столица са заловени, а след това намират и смъртта си на различни места, най-изявените противници на ВМРО в Петрички окръг. В този предварително съставен “черен списък” са имената на Д. Кемалов, М. Конев, К. Попиванов, Б. Велев, П. Ангелов и др. [152]
Освен Г. Атанасов, който осъществява връзките между ВМРО и Военния съюз, такива пълномощия получава на самия 9 юни и съмишленикът на Т. Александров, бъдещият депутат Таско Стоилов от с. Кочериново, Дупнишко. Най-вероятно неговото присъствие е било необходимо в Дупнишко и Горноджумайско, където през почти целия месец юни членовете на спомагателната организация “като граждани и милиционери” под ръководството на новото гарнизонно началство от гр. Г. Джумая са в “услуга на властта” за запазване реда и обезоръжаване на населението. Тяхното поведение е съобразено с решението на Министерския съвет от 14 юни 1923 г., което предвижда доброволците да се зачисляват към войсковите части и да получават полагащото им се възнаграждение. [153]
Ръководните центрове и в Пиринския край, и в София, действат в една посока както по време на подготовката, така и за победния завършек на преврата. Те оказват подръжка и при началните плахи стъпки на новата изпълнителна власт. При подготовката и хода на преврата се прилагат конспиративните форми на участие, а след 9 юни ВМРО залага на нелегалните си въоръжени групи, селски чети и милиция, които под маската на доброволци пряко участвуват в стабилизирането на извънредното правителство.
През управлението на БЗНС множество от противниците на ВМРО по различни съображения са убедени, че тя е “оръдие” на буржоазния опозиционен блок и под формата на автономистко движение използва Петрички окръг, за да парализира държавната власт. [154] Независимо от колосалните трудности след Първата световна война, възстановената ВМРО обаче има непосилната амбиция да бъде самостоятелен политически фактор при решаване на македонския въпрос не само в България, но и на Балканите. Постигнатото в тази посока се дължи както на организационната традиция, така и на невероятната енергия, стоманена воля и революционен талант, присъщи на Т. Александров. Водената от него организация участвува тайно в държавния преврат по своя воля и мотиви и като самостоятелен политически субект. Същото е в сила и за спомагателната организация, която е родена и се развива в обстановка на постоянен конфликт със земеделската власт в Пиринска Македония.
Съвпадането на позициите между ВМРО и деветоюнци не може да бъде използвано като аргумент за доказване на нейната зависимост и сателитна роля в политическите борби. Проблемът има друго измерение. Обявявайки се за “самостойна и безпартийна”, започвайки освободителна борба в “Македония под сръбска и гръцка власт”, в България ВМРО налага и отстоява политическите си идеи главно чрез безкомпромисни силови средства. Неминуемо се стига до идеологическо противопоставяне, до създаване на фронтове и граници, до необходимост да се избира и залага на една, или друга политическа сила. Това, от което ВМРО бяга и не иска то да засегне нейните членове и съмишленици, тя го създава и подхранва в собствените си редици. Сложено е началото на следвоенната “организационна партийност” в България, която се оказва воденичният камък за македонското освободително движение.
Затова от създаването на спомагателната организация до военния преврат ВМРО в Петрички окръг не може да постигне “смекчаване” на партийните борби до степен да не бъдат вредни за “каузата на роба”. В тази си роля организацията отбелязва пасив. За да постигне на всяка цена “смекчаването”, ВМРО прилага крайни и нетактични средства, които водят до обратни на очакваните резултати. Въпреки че принципът за надпартийност и ненамеса във вътрешно-политическите борби не е изоставен, поставено е началото на отрицателна тенденция, отклоняваща в крайна сметка ВМРО от прякото следване на освободителния идеал.
През лятото на 1923 г. по нареждане на Г. Атанасов дейци на ВМРО оказват “пълно съдействие” на изпълнителната власт при преследване на миналите в нелегалност въстаници от с. Кочериново и с. Рила, Дупнишко. От Министерството на вътрешните работи е заповядано на административните власти да се извършва “зорко, но безшумно следене на комунистите, за които има сведения, че са въоръжени, или [се] въоръжават”. Дейците на спомагателната организация от Горноджумайско също попълват оръжейните си складове. [155]
От телеграма на вътрешния министър до околийските управители става ясно, че след 27 юни 1923 г. дошлото на власт чрез преврат правителство прави опит да създаде своя обществена опора и база. Председателите на партиите, които подкрепят Министерския съвет, са посъветвани да не се занимават с “долно партизанство”, а да отидат при гражданството и да проповядват “мир, сговор, сближение, взаимно разбиране и сплотяване”. [156] На тези идеи не е чужд и Т. Александров.Заедно с Ив. Михайлов и К. Дрангов те играят посредническа роля за създаването на Демократическия сговор. Ал. Василев също поема тази мисия. На 3 август 1923 г. той получава писмо от Т. Александров с молба да се срещне с Александър Малинов и Н. Найденов и да им заяви, че няма да има прошка, ако те подкрепят “шмекерското сливане” между демократи и радикали и “съзаклятничат против консолидирането на България”. Тодор Александров настоява да бъде турен край на “еврейските пазарлъци”, като е убеден, че “десет глави по-малко са нищо пред съществуването на България”. Съветът към Ал. Василев е и той да отправи няколко предупреждения в този дух. [157]
Седмица по-късно ЦК на ВМРО дава израз на обобщената си оценка за родената политическа групировка: “С тая отлична, макар с мъка – при скромното съдействие и на ВМРО – постигната комбинация, новото революционно правителство ще може да спаси България от големите вътрешни и външни опасности... Чрез Демократическия сговор се туря кръст на тъй омразното и гибелно партизанско управление, което чрез властта създаваше и крепеше партии, без да държи сметка за насъщните нужди на гражданството, за народните идеали и племенни интереси... Нека в лицето на днешните обновители на България възкръсне мощния дух на ратниците от Възраждането”. [158]
В обединението на всички родолюбиви политически сили, в съхраняването на националната независимост и териториалната цялост на България, управителните тела на ВМРО виждат сигурна опора и гаранция за успешния завършек на национално-освободителните борби.
Ако Ал. Василев по поръка на Т. Александров и заедно с водачите на Народния сговор и Военния съюз има принос за раждането на Демократическия сговор, то Г. Атанасов в Петричко злоупотребява с организационната власт. На 12 август 1923 г. той получава остра забележка от Т. Александров, който е крайно раздразнен и несъгласен занапред “да бъдат печатани инструкции и ръководства” за цялата организация без разрешение на ЦК. Има се предвид препечатването на Устава от 1905 г. и Правилника на ВМРО от 1908 г. Освен това Г. Атанасов без да взима съгласието на Ал. Василев, от името на трите окръга издава “Ръководство по динамитното изкуство” и произволно подписва инструкциите за пунктовите началници. С оценките на Т. Александров за тези “нелоялни постъпки” е съгласен и Ал. Василев. [159]
Деветоюнският политически актив на ВМРО е важен фактор за успешно развитие на спомагателната организация в окръга. Показателни са резултатите, отчетени на околийския конгрес за Горноджумайско, открит от Аргир Манасиев на 28 август 1923 г. в с. Селище / ”Мисстоново”/.
За разлика от всички предишни околийски нелегални войводи, сегашният – Щ. Сербезов (Щерю Влахов), е похвален. Пред делегатите Г. Хаджиевтимов, Гоце Междуречки, Георги Талев (брат на Д. Талев – б. а.), Ичко Бойчев и др., е съобщено, че в околията има “обучени и готови” във всеки момент за действие 353 четници, а милиционерите са 2399, разполагащи с 1426 манлихерови и други скорострелни пушки, 219980 патрони и 1475 пушки на склад и т. н.
Делегатите имат амбицията за издигане на ВМРО в “идеално положение”. Приетите решения са насочени към привличане на “по-голям брой интелигентни сили”, които да възпитават населението в революционен дух чрез подходяща литература, беседи и вестник, издаван на български, турски, влашки и еврейски езици. Важен факт за независимия дух, обладаващ делегатското съзнание, е решението “Организацията да не поема никакви ангажименти и да не приема никакви материални дарения – изходящи от която и да е държава, а да се обляга изцяло на народните морални и материални сили”. Конгресът предлага тези решения да залегнат в обща директива от “компетентността” на ЦК. [160]
Общият конгрес е отложен за “далечното бъдеще”, а ръководителите на ВМРО насочват усилията си в различни посоки – работят за утвърждаване на Демократическия сговор и желаят да бъдат негласно “кадровици” в Министерския съвет. Организирано е убийството на д-р Р. Даскалов в Прага, а четата на Г. Въндев е по следите на ренегата Пандурски. В ход е и широка дипломатическа дейност за осигуряване на външнополитическа подкрепа за македонското освободително дело. [161]
На 18 август М. Монев информира от Виена Ал. Протогеров за благополучното завършване на възложената им с Д. Влахов разузнавателна мисия в Съветска Русия. Подробностите стават ясни след тяхното завръщане в София. Съветското правителство изрично подчертава, че с ВМРО може да се работи само при нейната пълна независимост от София. По препоръка на Д. Влахов и след окончателната редакция на Георги Баждаров, през септември 1923 г. е публикувана отделна декларация на ЦК на ВМРО. [162]
В декларацията има много пунктове, които съвпадат с възгледите на делегатите на Горноджумайския околийски конгрес. Като разчита “преди всичко на своите собствени сили” ВМРО декларира, че няма да положи оръжие докато не постигне целта си: “Пълното освобождение и обединение на борческото македонско население в едно политическо цяло: свободна независима Македония”, в смисъл на държавна общност – бъдещ “залог за балканския мир”. [163]
С декларацията си от септември 1923 г. ВМРО преследва различни цели. Но тя е едно самопредизвикателство с оглед политическото развитие на събитията в България. Нейното обсъждане и публикуване съвпада с периода на поетата от БКП “всестранна подготовка на масово въоръжено въстание” срещу правителството на Ал. Цанков, на което ВМРО продължава да разчита в освободителната си борба. [164] Декларацията разкрива две важни обстоятелства, които обясняват ролята на ВМРО в т. н. “септемврийски събития”. Ясно е желанието да продължи извоюваният окръжен безпартиен статут, вече утвърден с деветоюнския акт, като бъде запазена организационната лоялност и се избягват всякакви поводи за военна намеса от запад. Другото обстоятелство е в самата декларация – мотивът да продължат преговорите със Съветска Русия.
Александров не иска да прекъсне започнатите вече разговори с ръководните дейци на БКП, която може да подпомогне едно евентуално бъдещо сътрудничество с Москва, откъдето се очаква материална и морална помощ, както и подкрепа от страна на прогресивното обществено мнение за “защита правото на национално самоопределение”. [165]
Известно е, че за да неутрализира ВМРО с оглед на предстоящото въстание, БКП най-после обявява за разтурен Емигрантският комунистически съюз и така отношенията между двете организации почват да се подобряват. В продължение на няколко месеца Христо Кабакчиев, Тодор Петров, Д. Хаджидимов, Иван Илиев, Методи Алексиев, Никола Антонов, преговарят с Т. Александров, Ал. Василев, К. Пърличев, Ив. Михайлов, Арсени Йовков и др., като в навечерието на въстанието се стига до устно споразумение. При въстание, организирано от БКП, ВМРО да запази неутралитет с условие в него да не участвува Петричката окръжна комунистическа организация. Цената на неутралитета е територията на спомагателната организация да бъде съхранена откъм ненужни усложнения, отслабващи българската държава. По този начин БКП признава още веднъж особените интереси и задачи на ВМРО в окръга. [166]
Очертават се два ключови въпроса при научното тълкуване на темата “ВМРО и политическите борби в Пиринския край през септември 1923 г.”: Вярно ли е, че ВМРО първа нарушава постигнатата договореност с БКП? Има ли в спомагателната организация две обособени течения (групи, фракции), наречени “левица” и “десница”?
Привеждането на нови извори по темата и анализирането на познатия документален материал налагат отрицателен отговор и на двата въпроса.
Най-известният комунистически ръководител от Петрички окръг, водачът на разложките въстаници Владимир Поптомов, през годините на емиграция проявява завиден интерес към историческото минало. Редица участници в драматичните събития от септември 1923 г. изпълняват неговото поръчение да опишат своята истина – всичко, час по час и ден по ден, в стил “видях, чух, разбрах”. [167]
Наясно с фактите и убеден, че септемврийското време е част не само от партийната, но и от националната история, по повод обнародваните измислици във в. “Работническо дело” от 19 септември 1945 г. Вл. Поптомов пише на 10 януари 1946 г. докладна записка до Секретариата и Политбюро на ЦК на БРП /к/. Този именно документ съдържа преценката и мемоарните бележки на бившия въстанически ръководител, които са оказват най-близки до историческата истина. Две години по-късно, след разправата с ВМРО и преиначаването на идейното й наследство, в юбилеен сборник за септември 1923 г. Вл. Поптомов публикува материал, където истината е притулена, вметнато е името на Д. Хаджидимов, а политическото и идеологическото противопоставяне между “левица” и “десница” е съзнателно засилено. Оценъчните постановки от сборника трайно навлизат в научната литература и пропагандистката книжнина и са в основата на добре познатите тези, които едва през последните години успешно се преодоляват от мнозина автори. [168]
Първата стъпка към нарушаване на споразумението с автономистите е отредената роля на Петрички окръг във военно-техническия план на БКП. Решено е въстание да има в Разложка околия, за да се отклонят противниковите сили, така че автономистите да не могат да окажат “помощ на правителствените власти във вътрешността на България”. [169]
Доста силно и изпреварващо е написаното от Д. Добринов, че при съставянето на общия въстанически план ръководството на комунистическата партия абсолютно игнорира постигнатото с ВМРО споразумение. [170] Главната цел на БКП в хода на преговорите с ВМРО е не да разцепи и овладее организацията чрез създаването на прокомунистическа фракция в нея и отстраняването на Александров и Протогеров посредством амбициозния Василев, а да постигне нейния неутралитет. Нещо, което никак не е малко и тя успява да го стори. Отношенията между ВМРО от една страна и от друга – българските комунисти и коминтерновски ръководители, са в начална фаза, в опознавателния първи етап.
При изработването на въстаническия план за Петричко БКП има двойнствен подход. Нарушава поетото условие пред ВМРО за една от околиите, но за останалите четири взема предвид предписаното й от споразумението. Има и друго нещо, което е логично да бъде предположено – мотивът на ВМРО за опасността от югославска интервенция, с който БКП се съобразява. Разложка околия е не само добре организирана от ентусиазираните партийни членове, но тя е и най-отдалечена от невралгичната граница и е важен подстъп към вътрешността на страната. В четирите погранични околии не трябва да има въстанически действия, а потенциалът на горноджумайските комунисти е решено да бъде насочен в помощ на дупнишкия пролетариат.
Според полицейска справка за влиянието на БКП по окръзи в Петричко то е най-слабо. Правителството на Ал. Цанков предприема твърди мерки за “бдително следене на комунистите”. На 12 септември 1923 г. в окръга са арестувани 12 души, а под надзор са поставени 4. Голяма част от оръжието е иззето предварително. Два дни по-късно са задържани допълнително от градовете 21, а от селата 13 души. Околийските ръководни тела на ВМРО, особено в Г. Джумая и Разлог, се застъпват пред административните власти за освобождаване на местните комунисти, които дават “тържествени декларации, че няма да предприемат никакви противообществени акции”. [171]
Библиография:
132. ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 32, л. 43,45 ( Ст. Мълчанков е убит пет години след убийството на Яне Сандански, 20 април 1920 г.).
133. Пак там, л. 30-33; АМВР, Об. д. 106205, л. 2, 11, 14, 24, 59; Е. Обецанова. Революционният организатор на аферата “Мис Стоун”, в. ПД, 2 март 1995, с. 7.
134. В. Независима Македония, бр. 12, 23 юни 1923, с. 4; К. Палешутски, цит.труд, с. 133-134; Ал. Гребенаров. Македонските бежански организации..., с. 184-186; В. Василев, цит. труд., с. 285 и сл.
135. ЦДА, ф. 1943, оп. 1, а. е. 7, л. 17-21; По-подробно в бележка №134 и в: С. Попов, Страници..., с. 94.
136. В. Василев, цит. труд, с. 286-301.
137. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 62, л. 4.
138. Пак там, ф. 1943, оп. 1, а. е. 2, л. 12.
139. В. Василев, цит. труд, с. 301-302; К. Палешутски, цит. труд, с. 146.
140. ЦДА, ф. 176, оп. 4, а. е. 2919, л. 180; а. е. 2890, л. 121.
141. По-подробно в: Г. Марков, Парола “Сабя”, Заговорите и превратите на Военният съюз 1919-1936 г. , С., 1992, с. 34 и сл.; В. Стоянов, В. Тепавичаров, Политическата алтернатива, юни 1923 - 4 януари 1926, С., 1992, с. 16 и сл.; М. Йонов, Българската армия…,с. 138 и сл.
142. В. Василев, цит. труд, с. 304-312.
143. Г. Марков. Парола “Сабя”..., с. 41; Д. Добринов, Последният цар..., с. 98; Д. Гоцев, цит. труд, с. 116.
144. Сл. Тасев, Неизвестен документ за Деветоюнското антифашистко въстание в Пиринския край 1923, в. ПД, бр. 191 от 28 септември 1982, с. 4, Годишник на Националния музей на революционното движение, С., 1985, бр. 10, с. 69-72.
145. ДА - Благоевград, ф. 136К, оп. 1, а. е. 24, л. 161, К. Палешутски, Македонският въпрос..., с. 135.
146. ДА - Благоевград, ф. 136К, оп. 1, а. е. 24, л. 163; Сл. Тасев, цит. труд, с. 4; М. Йонов. Българската армия..., с. 138; Д. Митев, Превратът на 9 юни 1923 г. , Англия и македонският въпрос, сп. ИП, кн. 4, 1983 , с. 21-22.
147. ДА - Благоевград, ф. 136К, оп. 1, а. е. 24, л. 161; ЦДА, ф. 176, оп. 4, а. е. 2677, л. 84; а. е. 2919, л. 183; По-подробно за отношението на Белград към военния преврат в: M. Kumanov. Relations politiques bulgaro-jugoslaves (juin - novembre 1923) - in: Etudes balkaniques, 1974, Nо 2, 3, p. 179-188; З. Мичева. Българо-югославските отношения (1919-1923), сп. Векове, кн. 3 от 1980, с. 17 и сл.
148. ДА - Благоевград, Сп 162.
149. ЦДА, ф. 1909, оп. 2 , а. е. 386.
150. НА–БАН, сб. IV, , а. е. 194, л. 265; В. Василев, цит. труд, с. 309-310.
151. ДА - Благоевград, ЕП 76, л. 17.
152. НБКМ - БИА, ф. 324, а. е. 1, л. 2870, 2837; В. Василев, цит. труд, с. 311; Сл. Тасев, Безсмъртните..., с. 35-36, 48, 73, 75, 79. През 1922-1923 г. от окръга са убити около 50 души, членове на БЗНС.
153. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 62, л. 4; ф. 284, оп. 1, а. е. 4801, л. 1; ДА - Благоевград, ф. 742, оп. 1, а. е. 198, л. 1-3; ЕП 76.
154. НБКМ - БИА, ф. 812, а. е. 77, л. 1-3; а. е. 81, л. 1, а. е. 83, л. 1; а. е. 86, л. 1-5.
155. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 406, л. 31; ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 82; АМВР, Об. д. 7086, т. II, л. 8.
156. АМВР, Об. д. 7086, т. II, л. 14.
157. Кр. Гергинов, Ц. Билярски. Из архивното наследство на Т. Александров, ИДА, кн. 60, С., 1990, с. 243-244; Хр. Стефанов. Българската радикална партия, 1906-1949, С., 1984, с. 214-223.
158. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 2, л. 16-17; В. Георгиев, цит. труд, с. 244-261; Ал. Гребенаров, Македонските..., с. 213; К. Палешутски, Македонското освободително…, с. 175.
159. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 386, л. 1; 36 години…, с. 118, 443-444, 447-448.
160. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 182, л. 1-3.
161. Кр. Гергинов, Ц. Билярски, Из архивното..., с. 245-248; Ц. Билярски, Б. Николов. Непубликувани писма на Т. Александров, сп. ВИС, кн. 3, 1989, с. 165.
162. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 265, л. 96-97; 36 години във ВМРО…, с. 114, 451; К. Палешутски, цит. труд, с. 180; Д. Гоцев, цит. труд, с. 121-122.
163. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 2, л. 48.
164. Ст. Димитрова, Заседанието на ЦК на БКП(т. с.) през юли-август 1923 г. , сп. ИП, кн. 4, с. 52-60; Политическата линия на БКП(т.с.) след поражението на Деветоюнското антифашистко въстание от 5-7 август 1923 г., сп. ИП, кн. 8, с. 10.
165. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 66, л. 2.
166. ЦДА, ф. 146, оп. 5, а. е. 270, л. 1-4; БКП в резолюции и решения, т. 2, 1917-1923, С., 1987, с. 567; 36 години във ВМРО…, с. 113-114, 437-443, 448; К. Палешутски, По въпроса за споразумението между БКП и ВМРО в навечерието на Септемврийското въстание 1923 г., Известия на Института по история на БКП/ИИИБКП/, т. 40, С., 1979, с. 236-242; Д. Даскалов, Васил Коларов и Г. Димитров и революционните събития в българия през 1923-1925 г., С., 1978, с. 44-65; Ал. Гребенаров. Македонските..., с. 214-215; Г. В. Димитров. БКП и революционното движение в Благоевградски окръг, 1913-1925, С., 1972, с. 179-181; Д. Косев. Септемврийското въстание 1923, С., 1973, с. 301-304.
167. С. Цветков, Ние, българите, С., 1986, с. 75
168. ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а. е. 270, л. 1-4; Вл. Поптомов. Септемврийското въстание в Разложко, в: Сб. 25 години от Септемврийското въстание, С., 1948, с. 216-226; Д. Добринов, ВМРО и събитията в българия през 1923, сп. Македонски преглед/Мпр/, кн. 3, 1991, с. 61 и сл.
169. ЦДА, ф. 146б, оп. 5, а. е. 270, л. 2.
170. Д. Добринов, Последният цар…, с. 103 и сл.
171. АМВР, Об. д. 7086, т. I, л. 20, 23, 59; т. II, л. 25, 61.
Следва...2.3