II. Държавата на ВМРО в Българския Югозапад (1925-1928)
2. Съдебно-наказателна дейност на ВМРО

2.1
Още организацията на македоно-одринци води в европейските вилаети на Османската империя свое съдопроизводство. То е безплатно, достъпно и ефикасно, а революционната Темида е добре посрещната и приета от населението като символ на българската държавност и достойна алтернатива на корумпираната и тромава османска съдебна система. [79]
Въпреки качествените промени и действието на законната съдебна власт, в освободения Пирински край продължават да се прилагат традиционни организационни правни норми. Въведено е специално “Упътване на ВМРО по съдебно-наказателната дейност в Македония под българска власт”. [80] Авторът на съдебната инструкция е самият Ив. Михайлов. Подобно на Т. Александров и той настоява “революционните съдии” да се произнасят само по дела, сведени до морала и свързани с чисто организационни интереси. [81] За разлика от Алековото време, целта сега е внасянето на ред в съдебната дейност, спазването на строги и точни указания при раздаване на дублетното правосъдие.
“Законите” на ВМРО са универсални за всички нейни членове, независимо от длъжностното им положение. Частни дела и граждански спорове не се разглеждат, но ако бъдат засегнати интересите на бедни членове, се вземат мерки за пресичане на беззаконието. Размерът на наказанието се определя по съвест, по болшинство и в зависимост от виновността, миналите заслуги и материалното състояние на престъпника.
Обжалванията са в срок до една седмица, а изпълнението на всяка присъда става най-късно 24 часа след произнасянето й. Смъртното наказание се налага по присъда на упълномощен съд след утвърждаване от ЦК, или от ЗП. Но ако има опасност престъпникът да избяга, или са явно доказани деянията на “шпиони, разбойници и техни опасни ятаци”, може да не се чака утвърждаването на смъртната присъда.
За Петрички окръг обстоятелствено са посочени наказуемите престъпления “против освободителното дело, ВМРО, морала и интереса на населението”. Когато е налице “противопоставяне и рушене на организацията, укриване и съдействие на нейни врагове, въоръжена съпротива, разбойничество и контрабанда”, наказанието е смърт. С бой от 10 до 50 тояги и глоби от 500 до 50 000 лв. се наказват извършителите на кражби, изнудване, подкуп, повреда на имот, “злоупотреба с влиянието на организацията за уреждане на лични и др. частни сметки и спорове”. Преследват се и “развратът и пиянството”. [82] С бой, глоба, обезоръжаване, извънреден караул, или смърт, се наказват още нарушенията и неизпълнението на разпоредбите при носене на караулна служба, неявяването на определено място по заповед на районен началник, невнасянето навреме на посочения налог, или глоба, както и недобросъвестността при разхвърляне и събиране на налози. Обект на контрол е също така опазването на организационното оръжие и материали, лошото гледане на болни, или ранени другари, пренебрежението към неграмотни членове и др.
Съдебните упътвания имат предпазна роля и морално-регулиращо действие в редиците на ВМРО. Подигравките и обидните думи безусловно се забраняват. Освен традиционните наказания, провинените стават обект на мъмрене, обезоръжаване, “изобличаване пред другарите”, или пък биват заставяни да поискат извинение. [83]
Организацията запазва и утвърждава ръководните си позиции посредством няколко “съдебни процеса”. Водещият мотив в тях е не само смекчаването на партийните борби, но и физическото отстраняване на непоправими политически противници с доказана неблагонадеждност. Много важна цел е да се елиминира заплахата от емигрантски чети, набирани от ренегатите-федералисти около Т. Паница, от криминално проявени престъпници и др., които след 9 юни 1923 г. противодействуват на ВМРО и се опитват да разбиват нейната база.
Тези цели на съдебния институт са водещи за ВМРО. Има и благоприятна обстановка, особено след 9 юни 1923 г. , когато е установено взаимодействие с дейците на узурпираната държавна власт. Общите интереси за защита на българската държава, както и борбата срещу нейните рушители – членовете на БКП, които са най-непокорните и упорити противници на вече прокламираната безпартийност, правят това сътрудничество желано и от двете страни. Именно “организационните хора” съдействат безотказно на официалните власти в разкриването на забранените от Закона за защита на държавата комунистически прояви, те предотвратяват всякакви опити за възстановяване на партийния живот, а в крайна сметка не се колебаят да изпълняват и наказателни задачи. [84]
През 1925 г., водейки се от “чисто организационни интереси”, македонската Темида провежда следствия, произнася и изпълнява присъди над обвиняеми, задържани в селата Дъбница, Неврокопска околия, Сушица, Градево и Крупник, Горноджумайско.
Същинската подготовка за това започва след Шестия конгрес на ВМРО. Четата на В. Ганчев, един от околийските войводи в Серски революционен окръг, остава през есента на 1924 г. да зимува из неврокопските села. По нареждане на ЦК четниците не напускат околията и през пролетта на 1925 г. Четата е поставена под началството на Г. Настев. Като специален пратеник на ЦК на ВМРО, той ръководи акцията по разкриване на изградения с помощта на гръцките и сръбски власти таен канал в Неврокопско. [85]
А още на 8 март 1925 г. и Й. Гюрков е упълномощен от ЦК да разкрие и накаже виновниците за “появилата се в Неврокопско разбойническа афера”. [86]
Тайното, нелегитимно “правораздаване” е ускорено от априлския атентат. На 16 април 1925 г. Ев. Спространов записва в дневника си: “Вечер ще ловят всекиго малко и много подозрен... Умопомрачението и демонизмът страшни.” [87] Ненужно пролятата братска кръв през аления Великден засилва обстановката на крайна ожесточеност и подозрителност спрямо дейците на незаконните БКП, БЗНС и контрачетниците–федералисти. След като в пограничното с. Сушица, Горноджумайско, загива войводата Спас Попов, виновните за това петима души от селото са убити. В изпълнение предохранителните мерки на Цанковото правителство в Разлог са затворени 25 души. По заповед на околийския управител в Неврокоп Димитър Золотович са арестувани всички политически неблагонадеждни лица от града и селата. След около двадесетина дни по-голяма част от тях са освободени, [88] за да бъдат арестувани отново, този път от четниците и милицията на ВМРО.
Трудно може да се приеме утвърдената в нашата историография теза, която омаловажава и подценява усилията на ВМРО срещу четническо–диверсионната тактика на Т. Паница и общия фронт, организиран отвън. Организацията не си измисля “повод за саморазправа”, [89] а разполага с достоверни сведения за лица, събития и действия, заплашващи нейната сигурност в окръга.
Ренегатското и авантюристично поведение на Т. Паница в чужбина е добре известно на Ив. Михайлов. [90] Някогашният драмски войвода поддържа контакти с политическите емигранти – земеделци и комунисти – във Виена и Москва и с представители на гръцките и югославските власти, като целта на задграничната му дейност е да разстройва българското освободително движение във Вардарска и Беломорска Македония. [91] От създадената по идея на Т. Паница федералистка база в Гърция се интересува Г. Димитров с оглед на “предстоящото въстание” срещу правителството на Ал. Цанков. За укрепването й при Т. Паница са изпратени от Москва трима политемигранти, както и един специален представител от Югославия – Алекси Величков, бивш командир на Горноджумайския въстанически отряд от 1923 г. Замислено е кадровото разширяване на базата и с успелите да избягат от Петричко Вл. Поптомов и неколцина негови другари. Задачата им е да работят “в Неврокопско и по-навътре”. От Солун, под ръководството на Ал. Величков, а след това и на Боню Петровски, комунистите изпращат оръжие и литература за България, а в Драмско се подвизават бившите четници на Т. Паница: Георги Лаков, Константин Титянов и Кочо Павлов. Като федералисти в Гърция от края на 1924 г. пребивават Димитър Арнаудов, Васил Манолов и Тего Коюмджиев. [92]
Мемоарите на Цола Драгойчева сочат, че една от трите посоки (от север чрез Добруджанската революционна организация, от запад – чрез политическата емиграция) за конспиративно пренасяне на оръжие, е каналът през българо-гръцката граница с отговорник Т. Паница. [93]
За да възстановят отнетата им от “деветоюнските узурпатори” власт, в комбинациите на изгнаническите земеделски водачи се предвижда не само българско примирение с териториалните клаузи на Ньойския договор, но и персонална уния на България и Югославия срещу отстъпването на Петрички окръг заедно с мина “Перник”на западния съсед. [94]
От Менча Кърничева, потайно влязла в приятелското обкръжение на живеещото във Виена семейство на Т. Паница, Ив. Михайлов научава за доброто финансово осигуряване на Влахов и Паница. Болшевиките отпускат на 13 февруари 1925 г. 22 млн. лева за издавания в. Македонско съзнание. [95] След една седмица в Солун се провежда федералисткият конгрес. Там е пристигналият от Белград Т. Паница, а форумът се ръководи от представителя на сръбското правителство Христо Дорович. Делегатите са българи от трите части на Македония. Взето е решение “за сваляне правителството на Ал. Цанков, унищожаване на ВМРО чрез революция с помощта на емигрантите от Сърбия и Гърция, подкрепени от сръбско-гръцки войски”. Избран е окръжен федералистки комитет в състав: Кр. Самарджиев – председател, Г. Папалезов, Д. Пенков, Г. Стефанов (Правото), Ив. Попов, Г. Малинов, Г. Стоянов и Ст. Мандаджиев. Двамата членове на ЦК Ив. Михайлов и Ал. Протогеров, заедно с дейците на ВМРО в Неврокопско, успяват да хванат нишките на федералистката конспирация. Разкритията прави Петър Стоев от с. Дутлия, Серско, живущ в гр. Неврокоп, един от учредителите на градската земеделска дружба, делегат на конгреса в Солун. [96]
Благодарение на смелостта и опита на комуниста Г. Папалезов са възстановени каналите за връзка с организациите на БКП в селата Сатовча, Долен, Гърмен, Огняново, Скребатно, Долна Сингартия (дн. гр. Хаджидимово), Садово, Илинден, Лъки, Гайтаниново и др. Установяват се контакти с емигранти в Гърция и с тяхна помощ през границата се пренася оръжие. [97] Още през 1972 г. Г. В. Димитров твърди, че “в поверителните документи на Министерство на вътрешните работи се намират и данни за появата и движението на въоръжени чети из редица погранични села в Неврокопска околия, които вероятно са във връзка с нелегалната комунистическа партия”. Полицейските документи изобилствуват с имена на “уличени в конспиративни комунистически намерения” селяни от Гърмен, Либяхово, Долна Сингартия и др. [98]
Георги Настев предава на Неврокопското временно околийско управително тяло, ръководено от кавалския войвода В. Ганчев, нареждането на ЦК за започване на арести. Официалните власти действат съгласувано с органите на ВМРО за неутрализиране на “противоотечествените убеждения” и прояви в околията. Учениците от Неврокопската гимназия Кирил Кемалов (брат на Д. Кемалов – б. а.) и Костадин Ангелов “са изключени завинаги от всички училища на царството за комунистическа кореспонденция”. [99] Арестувани са федералистките делегати от Неврокопско, комунистът Георги Стефанов от с. Калапот, Драмско, живущ в Разлог и свързаните с него седем души “организационни врагове” от с. Кремен, Разложко. В Г. Джумая пък изострената бдителност на ВМРО ражда комисия за приемане на доброволци, които да охраняват държавната власт. [100]
Девет години по-късно в свидетелските си показания В. Ганчев собственоръчно пише: “Цялата околия беше поставена на бойна нога. Официалната власт след като се установи, че има емигрантска организация в Неврокопска околия, също съдействаше за извършване на арестите, като имаше лица, заловени от полицията и докарани от нея в с. Дъбница. Военните също взеха участие, дори дадоха жертва един войник (редник Челебиев, Сули Мехмедов – б. а.), който, изпратен да арестува едно лице (Г. Жертов - б. а.), задържал го и го подкарал към с. Гайтаниново – заставата, без да го обискира. При конвоирането задържаното лице измъква пистолет, застрелва войника, взема му пушката и забягва в Гърция.” [101]
Задържани от четниците и милиционерите на ВМРО в околията, арестуваните са заведени под стража и предадени срещу разписка в с. Дъбница, на 11 км от Неврокоп. Под ръководството на околийските войводи в Серско и Драмско Михаил Скендеров и Андон Великов Качарков (Доню Войвода) четите и милицията от селата организират реда, изхранването и охраната им. [102]
В навечерието и по време на жътвените дни на 1925 г. са “арестувани и изпратени в с. Дъбница около 300 души, а може би и повече”. Задържани са видни комунистически и земеделски деятели, техни идейни симпатизанти, някои просто набедени от “местни хора с тежка дума”. Затворени са бивши четници на Т. Паница, бежанци от Драмско и “съмнителни лица” от пограничните с. Парил, Гайтаниново, Лъки, Тешово, Либяхово, Садово, от гр. Неврокоп и околността. Липсват документални сведения за арестувани от Стара България политически противници на ВМРО. Родствениците на успелите да избягат през пролетта на 1925 г. българи от Неврокопско също са въдворени на временно местожителство в част от къщите на дъбнишките турци. Там са и дейци на ВМРО опитали се да помогнат на заплашените с физическа разправа техни съселяни и земляци. Има и лица, уличени в криминални прояви. [103]
Разследването продължава около 40 дни, а за неговия ход редовно е уведомявано вътрешното министерство. [104] Началото на процеса е няколко дни преди 18 май 1925 г. , тъй като на тази дата в с. Дъбница е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия”. Тази комисия е в състав М. Скендеров (Серафим), В. Ганчев, Й. Гюрков (Еделвайс) и Г. Настев (Люлински). Два дни по-късно протоколът е утвърден от бившия студент по право Ив. Михайлов. [105]
Настев е “главният следовател”. Дежурното питане е “Беше ли в Солун на конгреса?”. На Борис Малечков, бивш кмет на с. Лъки през 1920-1923 г., е поставен въпросът: “Познаваш ли Т. Паница? Има хора, които казват, че си се срещал с него”. Всички задържани са разпитвани, за да се установи верността на обвиненията в противодържавно сътрудничество с избягалите в Гърция емигранти. Кръстьо Андонов от Неврокоп, арестуван на 15 май 1925 г. “преди обяд всред пазара” от членовете на ВМРО Ил. Гавалюгов и Иван Славков, десет години по-късно в свидетелските си показания пише следното: “Главните въпроси, които ни разпитваха както мене, така и останалите, бяха едни и същи...ВМРО мене лично държаха отговорен, че съм ги критикувал и че съм бил на някакво събрание в дюкяна на Д. Пенков, където сме взели решение да обявим война на организацията и освободим народа от мъчения, нещо, което нито на съня си не съм мислил. Искаха да призная, че Паница идвал в Неврокоп и подготвял тяхното събаряне. Главно въпросът беше, че Неврокопска околия е против организацията, всички са санданисти и че сме се борили против техните грабежи, убийства, побоища и др... Заради тази само тяхна умисъл ний бяхме подложени на нечувани и непознати за човека изтезания.” [106]
В стремежа си да установят “виновността на задържаните лица” съдебните следователи на ВМРО широко прилагат изпитания похват “бой със сопи”. На 23 февруари 1935 г. Кръстю Андонов, архивар в Неврокопския окръжен съд, призован отново като свидетел, нарича вярно Дъбнишките събития “варварски и непозволен от закона процес”. Под клетва споделя пред съда за разпита си от В. Ганчев, “главния войвода и следовател на ВМРО”, като уточнява, че строгите въпроси са били придружавани от “ужасни мъчения, каквито хората от средните векове не помнят”. Но само още един свидетел на жестокия разпит в с. Дъбница – Г. Праматарски от с. Скребатно, пак така общо потвърждава: “... видях покъртителни сцени и побоища, инквизиции безчовечни”. Праматарски успял да види своя съселянин Костадин Божиков Иванов (Хаджиков) “отпаднал физически и почернял като пън”, по-късно и починал от страшния побой. [107]
В по-ново време във връзка с юбилейните чествания, посветени на кървавата “Дъбнишка афера”, политическата оценка на злощастното събитие от отечествената ни история става все по-крайна, заклеймяваща “михайловистката организация” като инструмент “на българския фашизъм”. Село Дъбница е нарочено за “първия фашистки крематориум в света”. Домът на дъбнишкия турчин Махмуд Арнаудов е превърнат в музей и наречен “Кървавата къща, къщата на ужасите”. Спомените на арестантите, за разлика от свидетелските им показания през 1934-1935 г. , са по-свободни и откровени. Сътворени са картини, дърворезби, песни, написани са книги и стихотворения, произведен е документален телевизионен филм “Крематориум Дъбница”. [108]
В досегашната литература се рисува изключително мрачна и умопомрачителна картина: “Мнозина от арестуваните умират в ръцете на палачите. Други полумъртви биват хвърлени в горяща пещ. Трети са натиквани във варница. Четвърти са заравяни полуживи в общ гроб.” [109]
Истината е по-различна. В действителност от арестуваните над 300 души “по-голямата част след разпит са освобождавани”. Някои от разпитваните въобще не са подлагани на варварския и унизителен бой със сопи. [110] Установено е съществуването на “емигрантска организация”. Заловен е шифър и симпатично мастило, с което са писани писмата, изпращани по емигрантския канал, констатирано е, че “контрачета от гръцка територия е идвала в Неврокопска околия”. [111]
След априлския атентат войводата Андон Качарков и четниците Тодор Чаков, Георги Маджиров и Петър Клямбов получават специално нареждане от ЦК на ВМРО, освен организирането на “българите македонци” в Гръцко, да преследват емигрантите, избягали от България и образували чети срещу организацията и властта. [112] Това не е ново за тях. Още от есента на 1922 г. Доню Войвода и неговите другари следят и от двете страни на българо–гръцката граница движението на емигрантите и дейността, организирана от противници на ВМРО.
Тъй като през март 1925 г. Стоян Бусаров от с. Парил, член на БЗНС и преследван от ВМРО, успява да избяга в Гърция, пограничното село е поставено под наблюдение. Въз основа на самопризнанията на Божик Алексов от с. Парил четата извършва арести. Установено е, че Б. Алексов е подпомагал Ст. Бусаров, който се е завръщал около селото и е подканял хора да бягат в Гърция. Бусаров е предавал на Алексов писма, които той разнасял на лица-комунисти от други села. Има документални податки и за разхвърляни лозунги против военните по пътя от с. Парил за с. Ловча. [113]
Ръководството на ВМРО следи пряко хода на следствието. В с. Дъбница няколко пъти идват членовете на ЦК Ал. Протогеров, Ив. Михайлов и Г. Попхристов. С тях са и задграничните представители Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски. На 13 юни 1925 г. Ив. Михайлов одобрява смъртната присъда на 13 души, други 5 от “подсъдимите” са наказани с “бой и изгонване от Македония”. [114] По всяка вероятност Ив.Михайлов одобрява произнесените в с. Дъбница съдебни санкции на няколко пъти, тъй като В. Ганчев уточнява: “... от всички арестувани бяха екзекутирани само около 38 души, на които екзекуцията е утвърдена и заповядана от Централния комитет”. Изпълнението на по-голямата част от присъдите е извършено в с. Дъбница от нелегални четници, а специално изпратени групи публично екзекутират “осъдените на смърт чрез обесване”. [115]
От печатния орган на ВМРО (об) в. Македонско дело, от свидетелските показания и главно от спомените (в повечето случаи на странични участници и наблюдатели), за жестоките “Дъбнишки събития” в историческата литература се посочват различни цифри за броя на убитите противници на организационните цели и традиции. Колкото времето се отдалечава от тревожната неврокопска пролет, толкова повече нараства броят на жертвите през лятото на 1925 г. Според Г. Мадолев са “избити чрез удушване, обесване, или побой 38 души революционери.” [116] Георги В. Димитров пише: “Над 40 души са осъдени на смърт – разстреляни, обесени и живи изгорени в пещта. Десетки други, наскоро след като са освободени, умират от инквизициите” [117] Костадин Палешутски сочи, че “по сведенията, изнесени във в. Македонско дело, в Дъбница са избити 79 души” [118] Петър Галчин увеличи трагичното число на “над 100 души”. [119]
На 30 септември 1934 г. четири длъжностни лица от гр. Неврокоп, с Дъбница и с. Фустаня ( дн. с. Хвостяне), съставят огледен протокол. Преди това няколко от жителите на с. Фустаня, свидетели на “погребението” от 1925 г., са разпитани най-подробно. Те именно признават, че “екзекутираните в с. Дъбница лица са били заровени в м. Кавак дере, в нивата на Халил Алилов Агушев от с. Фустаня”. Цялата разследваща група заедно със собственика на нивата посещават безкръстната гробница. По време на заравянето изкопът е бил дълбок 1,60 м., широк 1,50 и дълъг 15 м. В него са погребани, безразборно нахвърляни, около 30 човешки трупа. [120]
Кръстьо Янчев, ръководител на ВМРО в с. Садово, е задържан защото предупредил комуниста Н. Ушев “да се пази”. В с. Дъбница той е “осъден на смърт, заменена с глоба и интерниране”. На 22 февруари 1935 г. пред неврокопския съдия-следовател той изрежда имената на публично екзекутираните: К. Семерджиев, Г. Трендафилов и Д. Пенков, обесени на моста на Либяховската река и Симеон Гърнев, Георги Попов и Илия Кюлюмов, обесени недалеч от с. Садово. [121]
Библиография:
79. Още през 1905 г. революционните съдии въвеждат законите приети в Народното събрание на Княжество България – По-подробно в: ДА-Благоевград, ЧП 546.
80. ЦДА, ф. 396, оп. 12 ,а. е. 3, л. 76-77; а. е. 5, л. 87; ф. 1932,оп. 3, а. е. 64, л. 31-34.
81. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 64, л. 31-34.
82. Пак там, л. 31-32.
83. Пак там, л. 32-34.
84. ДА - Благоевград, ф. 742, оп. 1, а. е. 176, л. 87.
85. Пак там, ф. 137К, оп.1, а. е. 20, л. 18; а. е. 21, л. 12; а. е. 22, л. 14; П. Галчин, цит. труд, с. 42.
86. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 7; К. Палешутски, цит труд, с. 31-34.
87. НБКМ - БИА, ф. 324, оп. 1, а. е. 1, л. 3329.
88. АМВР, об. д. 9906, т. II, л. 410; об. д. 16109, т. I, л. 129; ДА, ф. 137К, оп. 2, а. е. 23, л. 18-21.
89. П. Галчин, цит. труд, с. 44.
90. ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 15, л. 104-106.
91. Г. Димитров, Избрани съчинения, т. 16, С., 1990, с. 307-314; Ел. Стателова, цит. труд, с. 242-244.
92. Г. Димитров, цит. съч, с. 307-314; ДА - Благоевград, ф. 1040, оп. 1, а. е. 3, л. 14-17.
93. Ц. Драгойчева, Несломимите, Спомени и размисли, кн. I, С., 1980, с. 301-306.
94. ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 15, л.106; По-подробно в: В. Стоянов, Разцеплението в задграничното представителство на БЗНС през 1925 г., сп. Ипр, кн. 8, 1986, с. 28, 30; Участието на БЗНС в опита за сваляне правителството на Ал. Цанков чрез военен преврат (1924-1925 г.), сп. Ипр, кн. 6, 1988, с. 42, 47.
95. ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 15, л. 105.
96. Пак там, ф. 1932 ,оп. 3, а. е. 140, л. 91 /Извлечение от показанията на П. Стоев/. Този документ е въведен за първи път от Д. Гоцев, цит. труд, с. 178; АМВР, об. д. 9906, т. II, л. 412; Безсмъртните…, с. 141.
97. ДА, Сп 237, 535 (Спомени на Мария Папалезова, дъщеря на Г. Папалезов).
98. Г. В. Димитров, цит. труд, с. 215.
99. ДА - Благоевград, ф. 164К, оп. 1, а. е. 41, л. 53.
100. АМВР, об. д.20945, л. 83, 87, 90, 93; ДА, ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 18; а. е. 21, л. 12. Арестуваните жертви от с. Кремен са: Благо Мутафчиев, Георги Москов, Григор Парталов, Димитър Джарлиев, Димитър Узунов, Иван Джугданов и Стоян Ценкин.
101. АМВР, об. д. 20945, л. 111; ДА, ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 18.
102. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 67; ДА, ф. 137К, оп.1, а. е. 20, л. 20; а. е. 21, л. 13; а. е. 30, л. 10, 27; а. е. 22, л. 15.
103. Пак там, а. е. 19, л. 15, 26;а. е. 20, л. 18; а. е. 21, л. 31; а. е. 22, л. 16, 18, 20-21; а. е. 34, л. 20; оп. 2, а. е. 23, л. 20.
104. АМВР, об. д. 22033, л. 17; ДА, ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 19.
105. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 76; К. Палешутски, Неврокопската партийна организация в политическите борби, 1919 – 1934, ИИИБКП, т. 56, 1983, с. 374; П. Галчин, цит. труд, с. 45.
106. ДА, ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 32, 34; а. е. 34, л. 37; а. е. 36, л. 43, 48; Б. Ботушев, Къща на ужасите, Благоевград, 1995, с. 33.
107. Пак там, а. е. 20, л. 32; а. е. 22, л. 31; а. е. 30, л. 9.
108. Г. Караславов, Къщата на ужасите, сп. Септември, кн. 1 от 1969 г., с. 68-112, част от триптиха “Кавали свирят”; Библиографска справка “Дъбнишките събития, Благоевград, 1985, с. 15; К. Льондев, Кървавите събития в с. Дъбница, в. ПД, бр. 57, 14 юли 1955, с. 3; в. 50 години Дъбнишки събития, Гоце Делчев, юли 1975, с. 1-4; Г. В. Димитров, Трагедията потресе света, в. ПД, бр. 237 от 8 октомври 1985, с. 4; Л. Причкапов, Дъбнишката голгота, сп. Литературен алманах “Струма”, кн. 2, 1986, с. 165-169; В. Караманчев. Черешова задушница, С., 1986; Б. Ботушев, Къщата на ужасите, Благоевград, 1995.
109. П. Галчин, цит. труд, с. 45
110. ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 18; а. е. 22, л. 38.
111. АМВР, об. д. 9906, т. I, л. 431; об. д. 20945, л. 111; ДА, ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 19.
112. Пак там, а. е. 34, л. 40, 43.
113. ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 22, л. 38, 46-47; а. е. 27, л. 15-16; а. е. 28, л. 11.
114. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 77; ДА - Благоевград, ф. 137К, оп.1, а. е. 20, л. 19; а. е. 21, л. 12-13. На 8 септември 1968 г. в с. Дъбница свое разследване провежда Благой Видов. Там разговаря със Самуел Шейнин, според когото дъбнишкото следствие е пряко наблюдавано от Г. Баждаров и “ако Ив. Михайлов не беше идвал щеше да стане още по-лошо, всички задържани щяха да бъдат убити” - в: НА - БАН, сб.IV, а. е. 153, л. 46.; К. Палешутски, Македонското…, 1924 – 1934, с. 33.
115. ДА , ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 19; а. е. 21, л. 12; а. е. 22, л. 29.
116. Г. Т. Мадолев, Въоръжената борба в Пиринския край, 1941-1944, С., 1966, с. 23.
117. Г. В. Димитров. БКП и революционното..., с. 218.
118. К. Палешутски, Неврокопската…, с. 375.
119. П. Галчин, цит.труд, с. 46.
120. ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 20, л. 4.
121. Пак там, а. е. 22, л. 29.
Следва...2.2